Той беше толкова радостен и възбуден, та на Настя й стана неудобно да каже, че още не е закусвала и изобщо тъкмо е тръгвала за заведението. Можеше да покани и него на закуска, но не биваше да я виждат в компанията на милиционера. Наложи се да останат в стаята и тя да се задоволи с поредната чаша кафе. Този път Дмитрий бе дошъл с празни ръце, а Настя нямаше нищо освен двата вчерашни сандвича, които бе запазила за Дружка, с която, между другото, не успя да се разходи сутринта.
— Нямам с какво да ви почерпя — каза тя виновно.
— Не е нужно да ме черпите, а аз ще ви почерпя с такава история, че пръстите ще си оближете — весело отговори Федулов.
— Но кафе няма да откажете, нали?
— Няма да откажа.
Историята, която й разказа майорът, наистина се оказа изключително интересна от гледна точка на поддържането на версията за мотивите за убийствата на Павлова и Корягина, които в този случай вече биха могли да се нарекат двойно убийство.
През 1996 година Аида Борисовна водела дело за групово изнасилване, извършено от ученици от вечерната гимназия в сградата на училището. Трима младежи изнасилили своя съученичка, при това така я пребили, че момичето починало. Галина Илинична Корягина, чиято партийна кариера благополучно била приключила през 1991 година едновременно със забраната върху дейността на Комунистическата партия, работела в онези години във вечерната гимназия по своята основна, получена още в института специалност — учителка по история. Нейните показания залегнали в основата на обвинителното заключение и присъдата, тъй като в онази трагична вечер тя видяла и чула много неща. На всички обвиняеми присъдили по 15 години затвор, които до този момент още не бяха изтекли, но нали съществуваше закон, според който има условно предсрочно освобождаване. Нещо повече, един от подсъдимите още в съдебната зала се държал агресивно, крещял на прокурора и на свидетелите на обвинението, заплашвал да „пипне и види сметката на всички“. Според материалите по делото, той се водел на отчет в психоневрологичния диспансер, съдебнопсихиатричната експертиза го признала за вменяем, но отбелязала наличието на определени аномалии в психиката му, които се били проявявали още в детството му: той обичал да се забавлява с палежи и изтезавал домашни животни — не само своите, но и чужди. Именно той бил инициаторът в компанията на насилниците. Вторият подсъдим, както било записано в характеристиката му и заявено в показанията на свидетелите, бил затворен, мрачен и необщителен, лошо се учел, лошо работел и правел впечатление на умствено изостанал, макар че експертизата не потвърдила това. А третият престъпник бил покорен и зависим от другарите си, глуповат и слабохарактерен.
— Е, как ви се вижда тази история? — с пламнали очи попита Федулов.
— Супер е! — искрено отговори Настя.
— Нужно ми е още известно време, за да събера сведения къде се намират те сега и с какво се занимават. Включих и Илюха, двамата ще се справим по-бързо.
— Добре — кимна Настя. — А какво стана със следователя? Успяхте ли да го убедите да разреши оглед на жилището на Павлова?
— Още не, той е болен, в болница е с пневмония. Но жена му казва, че след ден-два ще го изпишат.
— Добре, ще почакам. Толкова време е минало, че няколко дни не са от значение.
Тя се сбогува с майора и тръгна към заведението. Какво пък, щом има застой в работата по случая, може да използва освободеното време, за да провери още една версия. В края на краищата двете убийства може да са били извършени с различни мотиви и от различни хора, нали така? И щом се намери за какво е имало да се отмъщава на Павлова, защо да не се намери и човек, който е искал да си разчисти сметките с Корягина, и то независимо от Аида Борисовна. Така де, да не би Корягина да е била ангел? Разбира се, че не. Покойната Галина Илинична е била голяма особнячка. Не е изключен и користният мотив. Да, жилището е завещано на музея, но щом една самотна жена притежава разкошен тристаен апартамент, който е получила, явно злоупотребявайки със служебното си положение, къде е гаранцията, че тази жена не разполага с други ценности, които не са попаднали в завещанието й и са били предназначени за наследницата по закон, тоест за дъщеря й? Време е Настя да престане да отработва една след друга всяка версия, на „Петровка“ никога не биха й го позволили. Трябва да се движи във всички направления. Как го каза Льошка? Трябва да отваряш всички врати, които срещаш по пътя си. Хубава фраза, трябва да я запомни.