Но тази вечер миризмата трябваше да изчезне. Марк и Сибил се бяха сдобрили, заради децата правеха опит да започнат отново. Вечерята трябваше да бъде празник на помирението и според доста нетактичните думи на Сибил щяхме да хапнем и да пийнем за любовта и приятелството.
Заехме местата си на масата и тя изтри очи с носна кърпа.
— Какво има, мила? — попита Марк.
— Толкова съм щастлива — отвърна тя. — Събрали сме се в нашия дом на вечеря с нашите приятели — просто не мога да повярвам.
Нямаше какво да се добави; усмихнах й се поощрително и сръбнах една лъжица супа. Супата беше хладка и тричава; вкусът й напомняше малко на кокоша мас.
Сибил ме потупа по ръката.
— Извинявай — каза тя. — Смешно е, че тъкмо сега ми се плаче. Но ние, жените, сме чудни и мъчни същества, нали Марк?
Марк кимна. Очите му бяха безжизнени; помислих си дали не се е подкрепил с нещо по-силно от шерито, което пихме.
— Вие чувствувате по-дълбоко нещата — отвърна той. — Ние, мъжете, сме от по-груба материя, нали Джо?
— Говори само за себе си — казах аз. Сръбнах още една лъжица; не се оказа по-добра от първата.
— Толкова съм ви благодарна, на вас със Сюзън — рече Сибил. — Ако не бяхте вие, сега нямаше да сме събрани тука. Бог да ви благослови, мили мои.
— Особено Сюзън — допълни Марк.
— Да пием за тяхно здраве — предложи Сибил.
Тя се забавляваше необикновено; беше в средата на сцената и прожекторът я осветяваше право в лицето. За миг видях щастието върху лицето й и ми се стори без значение, че трапезарията бе така претъпкана, че отнякъде духаше, че яркосините тапети, зелените завеси и червеният килим не си подхождаха, че първото ястие безвкусно, а и следващите щяха да бъдат още по-лоши. Също така беше без значение, че новата й рокля бе фрапантна и прекалено натруфена, а цветът й — тъмночервен — сякаш нарочно избран, за да покаже, че тя наближава четиридесет и пет и никога не е полагала достатъчно грижи за фигурата и кожата си. Това беше без значение; тя се бе съживила — нещастната, дебела и глупава Сибил се бе съживила. Повечето хора са винаги нещастни, палачи и тигри ги преследват дори насън; човек никога не може да ги види в истинския им вид. И аз досега не бях виждал Сибил; тя винаги се държеше, сякаш седеше на зъболекарски стол и по това съдех за нея. Сега за първи път тя не беше нещастна; дори може би вярваше, че Марк наистина се е променил и вече няма да й причинява болка. Бе щастлива; аз се освободих от досадното съжаление и, противно на всички очаквания, ми стана забавно. Недопечените телешки котлети бяха отвратителни, грахът — странно лепкав, пудингът — прекалено напоен, а югославското бяло вино — изстудено до смърт, но за мен те имаха същия вкус, както за Сибил: изразяваха един празник, бяха символи на помирението.
Сюзън почти не говореше и едва се докосна до храната. Но въпреки това и тя, изглежда, бе обзета от общия тържествен дух; отдавна не бях виждал лицето й така сияещо от доброта. Никога не я бях виждал толкова млада на вид — роклята й от тънък бял муселин въпреки дълбокото деколте приличаше на рокля за първо причастие. Човек не би повярвал, че е родила две деца, помислих си с гордостта на собственик и веднага изпитах страх от тази мисъл, защото осъзнах какво има в добротата й. Сюзън съзряваше, Сюзън бе майка, Сюзън беше помогнала на Марк и Сибил, беше ги събрала отново. Почувствувах как уважението ми към нея прераства в обожание; тя беше станала много по-добра, отколкото е била досега и изведнъж — признах го пред себе си и изпитах странно облекчение — беше станала много по-добра от мене.
Сибил въздъхна.
— Колко съм щастлива така, със своя мъж и с приятелите си! Чувствувам се, като че съм преминала през ужасна буря. Не е ли така, мили?
— Да, мила — отвърна Марк. — Точно така.
Видях развеселен, че той току-що бе откъснал погледа си от гърдите на Сюзън.
— Има малко порто — каза Сибил. — Но не се бавете много. — Тя ни се закани с пръст.
— Няма да се бавим — обеща Марк. — Всъщност портото е глупав обичай. Винаги съм бил против него, и ти, нали, Джо? — Той ми намигна несръчно.
— Да. А, да, разбира се!
— Така казвате само. Зная ви аз.
Тя отново ни се закани с пръст. Лицето и пламтеше; не беше пияна, но я бе хванало. Станах и дръпнах стола й. Лъхна ме миризмата на парфюма й. Беше лек цветен парфюм и миризмата му не бе достатъчно силна, за да прикрие миризмата на пот. Досега не знаех, че употребява парфюм. На Марк му предстоеше страшна нощ. Тя беше възбудена; каквото и да правех, тази мисъл не предизвикваше в мен нищо друго, освен отвращение, а към Марк изпитвах весело презрение.