Губех нишката на мисълта си; спрях и пийнах малко вода.
— И с това, струва ми се, можем да приключим — казах аз. — Особено в такава хубава лятна вечер. Описах структурата на местното самоуправление. Опитах се да ви обясня какво върши съветникът, за да оправдае своето съществование. Но трябва да ви кажа още нещо в заключение…
Погледнах към Нора, която седеше на задната редица заедно с един младеж в яркочервена риза, и пак загубих нишката на мисълта си. Отклоних поглед от нея и три минути обяснявах, че мога да говоря още много за местното самоуправление, но ще кажа само едно в заключение. Усмихнах се на публиката и пийнах още веднъж вода. Присъствуващите се поразмърдаха: трябваше да завърша, и то бързо.
— Има много неща, които не са наред в местното самоуправление. То съвсем не е съвършено. Може да бъде много по-добро, отколкото е. Но, госпожи и господа, от нас самите зависи неговото подобрение. Не ме интересува, че това сте го чували много пъти досега; ето че го чувате отново. Аз не искам от вас само да проявявате разумен интерес към местното самоуправление — дори само с посещението на настоящия курс, вие вече го доказвате. Аз бих пожелал на тези от вас, които се чувствуват годни да бъдат съветници, да положат всички усилия, за да станат съветници. Вашите политически разбирания не ме интересуват; вашият дълг е ясен. — Повиших глас. — Отправям този апел специално към младите хора в залата. Знаете ли каква е дефиницията на идиот — истинската дефиниция? Идиот е човек, който не се интересува от обществени въпроси. Моля ви не бъдете идиоти. Наблюдавайте ни със зорък поглед. Задавайте ни въпроси. Критикувайте ни. Дори ни обиждайте, ако го заслужаваме. Но най-доброто е да се присъедините към нас. Присъединете се към нас в работата ни за общественото благо, за осъществяването на истинската демокрация. Благодаря ви.
Седнах и както винаги се запитах за какво им благодаря. Председателят стана и каза обичайните думи: аз бях оригинален, не летях във въздуха, бях практичен и имах голям опит в местното самоуправление… Погледнах отново към Нора. Роклята й беше яркосиня със златни птици; деколтето беше затворено, но полата едва покриваше коленете. Тя кръстоса крак върху крак; чу се едва доловимо шумолене, звукът на найлон, който се търка в найлон.
Това шумолене ме довърши; не бе силно, ако не се вслушвах, нямаше да го чуя, напомняше звука на пръст, който търка по стъкло. Действуваше направо на нервите и събуди чувствеността ми, която смятах, че съм укротил. Започнах да разбирам какво кара мъжа да изнасилва жената. Не беше нуждата от другия пол, а просто нуждата да се изнасили.
Лошото е в това, обичаше да казва Марк, че жените винаги владеят положението. И сега Нора владееше положението; замислих се дали го съзнава, дали нарочно показва закръглените си колене, дали леката й усмивка не означава, че няма да ми даде това, което искам, защото за нея не съществувам като мъж…
— А сега — каза председателят — мистър Лемптън ще бъде така любезен да отговори на вашите въпроси…
Последва стеснително мълчание. Сякаш залата беше вързала езиците на всички присъствуващи, сякаш дъбовата облицовка, огромната празна камина, дори оцветените прозорци ги бяха уплашили. Дали пък не бяха разбрали, че всъщност не съм искал да дойда, че не съм твърде убеден в думите си и че в този миг ме интересуваше само едно — дали ще успея да видя малко повече от бедрото на една млада жена?
След това един младеж в синя спортна риза — изглежда, само председателят и аз бяхме със сака — мрънка надълго за политиката и местното самоуправление. Той смяташе, че може да не се намесва политиката в местното самоуправление; аз му обясних късо и уверено, че това е невъзможно. Продължих да отговарям на разни въпроси сред мъглата на досадата; нямаха ли съветите твърде малко власт, не беше ли властта на съветите твърде голяма, бяха ли ефикасни големите административни единици, докога Уорли щеше да запази своята самостоятелност. Към края с мъка успявах да не издам раздразнението си. Те бяха млади, предполагаше се, че са добре възпитани, но не знаеха, че всъщност искат справедливост, искат да бъдат убити драконите. В този миг видях, че Нора ме гледа. Тя пошепна нещо на мъжа до нея.