Той стана. По устните му се изписа усмивка, която не ми хареса. Цветът на лицето му беше болезнен, брадата синкава, но имаше много хубави зъби. Можеше, изглежда, да ги показва по няколко начина. Почувствувах, че неговият въпрос ще бъде неприятен.
— Ще ми позволите — каза той — да бъда съвсем конкретен. Мистър Лемптън дебело подчерта, че английското местно самоуправление по своята същност е общодостъпно и открито за всички, че съветите няма какво да крият, че винаги с радост осведомяват гражданите за своята дейност.
Аз кимнах.
— Няма ли да се откажете от тези си думи, мистър Лемптън? Убедени ли сте в тях?
Нора се усмихваше. Почувствувах се предаден. Сякаш ме съдеха, сякаш се бяха съюзили против мене.
— Убеден съм, разбира се — отвърнах аз.
— Как тогава ще обясните, че поне три пъти през последните дванадесет месеца събранията на съвета бяха при закрити врати? И мога да прибавя, че винаги са били, когато се разисква определен въпрос. Това не е всичко. Комитетът по жилищното строителство…
Възострият му глас продължи да изрежда; след като говори четири минути, престанах да му обръщам внимание.
Беше загубил интереса на публиката, понеже не се придържаше само към една точка; почна да разглежда проекта за обществен басейн, чийто строеж се беше много забавил, и аз погледнах преднамерено часовника си, после умолително обърнах поглед към председателя.
— Страхувам се, че ще трябва да ви прекъсна, мистър Графам — каза председателят. — Не защото съветникът Лемптън не желае да отговори на въпросите ви. Но вие правите цялостен преглед…
Усмихнах му се.
— Почти се чувствувам неподходящ за тази вечер — казах аз. — Още в началото ви предупредих, че не съм добър оратор, и сега след изключително ясното и обстойно изложение на недостатъците в градския съвет на Уорли, което мистър Графам направи, сам се учудвам на смелостта си, изобщо да ви говоря. Но мистър Графам зададе един въпрос. Въпросът му беше много добър наистина. Въпрос, който трябваше да зададен и за който, откровено казано, се надявах, че няма да бъде зададен. Защото ми е много трудно да му отговоря…
Но аз отговорих, като дебело подчертах идеята, че всички членове на съвета са предани на обществените интереси. Но всъщност това нямаше голямо значение, защото усещах, че вечерта е вече свършила, всеки се беше наслушал за местното самоуправление. Аз го бях разбрал; и със задоволство помислих, че Графам не го беше разбрал. Но после си спомних, че той е с Нора, а аз не съм; задоволството ми изчезна.
След края на събранието попитах председателя кой е Графам.
— Доста ляв е — отвърна председателят. Той напълни лулата си. Лулата не подхождаше на столичното му и загладено лице, болезнено на цвят. Вгледах се в него и открих, че прилича на лицето на Графам. По него не се четеше никакво истинско безпокойство. Запали лулата си: лъхна необикновено силен и остър мирис.
— Черна махорка — поясни той. — Единственият тютюн, който все още има известен вкус… Да, вие много добре се справихте с него.
— Какво точно работи?
— А, това е наистина навременен въпрос. И много подходящ. Учител е някъде в Ледърсфорд. Роклята на Нора Хоксли е много хубава, нали?
— Тя самата е много хубава — добавих аз.
Той ме погледна хитро.
— Твърде амбициозна е — каза той. — Струва ми се, че няма да остане дълго на Север.
— Никой не остава дълго тука — отвърнах.
— Питър е също много амбициозен. Двамата си приличат доста… — Той спря да говори, защото Графам и Нора се приближаваха към нас. Графам подаде ръка.
— Струва ми се, че се познавате с Нора. Моето име е Графам, ако не сте чули.
— Чу го — отвърна председателят. — Всъщност вашият въпрос му направи силно впечатление, Питър.
— А на мен ми направи впечатление неговият отговор — каза Графам. — Според мене той е чудесен консерватор.
— Коварен консерватор — поясних аз. — От най-опасните.
— Сигурен съм, че преди всичко е жаден — прибави председателят. — Ще отложим заседанието, за да се придвижим към служебната стая.
— Знаменито — одобри Графам. — Знаете ли защо идвам всеки път на съботните лекции, мистър Лемптън? Защото председателят черпи с бира. И винаги завършва събранията по-рано, така че да ни остане един час!
Той заговори какви предимства имало да се пие в топло време и докато вървяхме към служебната стая по дългия, застлан с плочки коридор, премина върху английските закони за патенти и разрешителни, а после неусетно промени темата и заприказва за новия обществен басейн, който градският съвет проектираше. Нора говореше малко; макар Графам да отправяше всичките си забележки към мен, забелязах, че щом се приближах до нея, той заставаше помежду ни; по едно време дори ме хвана за ревера.