— Това е просто и ясно като върха на копие — каза той. — А ако искате да се убедите колко прости и ясни са върховете на копията, вижте стенописите на този тук лъже средновековен паметник. Всички в Уорли искат плувен басейн.
— Има река — отвърнах аз. — Да не говорим за канала.
— Където плуват умрели кучета и бурени — добави той. — Ще ви бъде ли приятно, ако вашето дете се къпе в реката или канала?
Изхвърлих от ума си мисълта за Барбара. Само представата за някаква опасност, която я заплашваше, ме караше напоследък да се поболявам от страх.
— Отклоняваме се от същественото — рекох аз. — В този миг проектът за басейн се разглежда.
— Наистина ли се разглежда?
— Нора може да потвърди — казах аз.
Приближих се до нея. Изведнъж тясната стаичка с дъбови стени, покрити до средата със съобщения, пак ми заприлича на стая в частен дом, а не на учреждение.
— Нали ще имаме плувен басейн, Нора?
Изговаряйки малкото й име, изпитах почти сексуална наслада; сега бях по-близо до нея и можех да вдишвам парфюма й, който имаше лъх на момини сълзи.
— Съветът обсъжда въпроса — отвърна тя. — Но това не значи, че прави нещо по въпроса.
— Не е честно — възразих аз. — Вече се разглежда евентуалното място.
— Да, кино „Палас“ — продължи тя. — Съгласна съм, че това място би било най-доброто. Централно е, може да се използува главната постройка, а и без това сега на нищо не прилича. Но какво ще стане, ако Амбороу не се съгласи да го продаде?
Нора очевидно знаеше доста неща по този въпрос. Амбороу, собственикът на кино „Палас“, наистина не искаше да го продаде на съвета.
— Аз не представлявам целия съвет — отвърнах. — Не мога да кажа какво ще стане или какво няма да стане. Но ако се реши, че киното е единственото възможно място, то си има начини, по които може да се изземе. Само не казвайте, че сте го чули от мене.
Графам се изхили.
— Много сте предпазлив, съветник Лемптън. Имате пред вид отчуждаване, нали?
Той отпи глътка бира. Шията му беше тънка и можех да видя как глътката се придвижва. Червената спортна риза не подхождаше нито на тялото, нито на цвета на кожата му; ревниво си помислих какво намира Нора в него. Представих си жълтеникавото му лице със синкава брадичка до нейното в леглото: едва успях да скрия гнева в гласа си.
— Ако бъде абсолютно необходимо — отговорих. — Или, по-скоро, ако съветът намери, че е абсолютно необходимо. Макар че, както знаете, нашата партия не е много възхитена от този проект.
— Ще видим — подметна Графам. — Но ако обичах да се хващам на бас…
Нора леко поклати глава. Той млъкна.
— Нора ми припомня, че сме обещали да вечеряме със семейство Хюли.
Цялата история не беше трудна за разбиране. Хюли беше водачът на лейбъристката група в съвета. Графам бе говорил с него. А Хюли смяташе, че отчуждаването няма да стане. Хюли винаги търсеше някакви чудновати заговори на консерваторите, обичаше да мисли, че нищо не остава скрито от неговото будно око на лейбърист. Той не можеше да повярва, че нашето обещание да построим закрит плувен басейн е било нещо повече от предизборен трик, в неговото съзнание обикновената хорска мълва се беше разраснала до свършен факт.
Хюли щеше да изпита голямо удоволствие, като подробно занимае Нора и Графам с въпроса — всъщност това беше единственото удоволствие на нещастника. Семейството му живееше отдавна в Уорли, но той не беше натрупал пари: а жена му, която не споделяше неговата любов към унижените и оскърбените, непрекъснато му натякваше, че на четиридесет и пет години едва е стигнал до старши преподавател в новата гимназия и никога няма да стане нещо повече. Тя беше озлобена и объркана. Озлобена и объркана; защо толкова често ми се натрапваше този израз?
— И моят път е натам — предложих на Графам. — Мога да ви откарам, ако искате.
— Имам превоз, благодаря — отвърна той.
— Чудесно. Поздравете от мене съветника Хюли. Съжалявам, че не беше тук тази вечер. Кажете му да не се безпокои за плувния басейн.
За моя изненада Нора сякаш се ядоса.
— Думите ви звучат малко снизходително — обвини ме тя.
— Аз изпитвам огромно уважение към съветника Хюли. Зная какво голямо значение има за него този проект. Зная, че още от самото начало той не желаеше киното да бъде там. Той искаше това място за закрит басейн. И сега, когато киното е затворено, той естествено не може и да помисли за някое друго място. Напълно го разбирам.
— Има ли и друго подходящо място? — попита тя.