Погледнах нагоре, защото ми се стори, че чувам стъпки над мене. Но цареше пълна тишина. Изведнъж усетих нещо меко и хлъзгаво в лявата си ръка. Сякаш някой друг го беше сложил там. През последните пет минути бях развил нощницата и я бях смачкал в синя топка. Оставих я да падне на земята и да лежи до разкъсаната синя обвивка.
Когато влязоха, уловени за ръце в стаята, изпитах само някаква странна срамежливост. Не исках да ги гледам и макар да беше идиотско, не исках и те да ме гледат. Но ги видях достатъчно, за да оценя очевидното им задоволство един от друг; завистливо и безнадеждно се почувствувах натрапен.
Марк ме видя пръв. Той пусна, ръката на Сюзън; тя го погледна учудено.
— Какво има?
После и тя ме видя. Устата й зяпна, сякаш понечи да изпищи, но не се чу никакъв звук. Не седна, а по-скоро падна в едно кресло и остана да седи с разкрачени крака и с ръце върху двете облегалки. Но в ръцете й нямаше никакво напрежение, всичко в нея изглеждаше отпуснато и разкривено. Приближих се.
— Не стой като уличница! — казах аз. — Дори и да си такава.
Тя събра крака, без да промени израза си.
Марк сякаш се съвзе.
— Чакай, стари момко — рече той. — Не говори така прибързано. Аз току-що дойдох. Ключалката на прозореца…
— От половин час съм тука — отговорих аз. — Махай се!
— Ключалката не се затваряше…
— Махай се, преди да съм те убил!
Той погледна неспокойно към Сюзън.
— Не трябва да те оставя сама с него — подхвърли. — Щом му идват такива нелепи мисли в главата…
— По-добре е да си вървиш, Марк — отвърна тя. — Той наистина ще те убие, ако не си отидеш. Виж лицето му!
Тя говореше без никакво вълнение, сякаш го караше да види каква връзка, риза или обуща нося.
Приближих се до него. И в същия миг разбрах, че съм направил грешка — желанието ми да го убия бе изстинало, улегнало, сега хладнокръвно и разумно подбирах начините, — по които бих могъл да действувам.
— Да не те виждам втори път тука — казах.
Очите му се разшириха. Бяха кафеникави, по-скоро златисти, отколкото кафяви: никога преди не бях забелязвал толкова точно отсенките им.
Спомних си за едно кръчмарско сбиване между двама войника, което бях видял в Уапинг по време на войната. Тогава ми се повдигаше, но сега ми нямаше нищо; усмихнах се и стисках юмруци, като оставих палците да стърчат. Стори ми се, че нищо не можеше да се сравни с удоволствието, което щях да изпитам след няколко секунди, удоволствие по-силно от всички други. Бавно вдигнах ръце и тъкмо когато щях да почна, той извърна глава.
— Господи! — изплака той. — Господи! — и избяга от стаята.
Външната врата се затръшна. Седнах леко замаян.
— Налей ми нещо за пиене — казах аз на Сюзън.
Тя ми донесе чаша уиски и пак седна в същото кресло.
— Чувствувам се като сводник — рекох аз. — Не зная защо не го убих, мръсното копеле!
— Ти искаше да му направиш нещо по-лошо, отколкото да го убиеш — каза Сюзън с безизразен глас. — Нали?
После се захили истерично.
— Престани — викнах аз. — Щом дъщеря ми е в къщи, и двамата бяхте в безопасност. Но въпреки това се чувствувам като сводник.
Тя продължи да се смее. Отидох при нея и я зашлевих по лицето.
Смехът й секна.
— Искаш ли развод? — попита тя.
Седнах и отпих глътка уиски.
— Не зная — отвърнах аз. — Не зная. Откога е тази работа?
— Не за първи път.
— Откога е тази работа?
— От май.
— Точно така. Сега разбирам защо напусна Герда. Тя е усетила, нали?
Сюзън кимна.
— Трябваше и сам да го разбера — казах аз. — И той ти е подарил оня ужасен парфюм, затова си го слагаше. Сигурно дава по едно шише на всяка една от мръсните си любовници. Не страдаш от излишна гордост, а? Току-що беше приключил с една жена и е дошъл твоят ред. Какво те привлече? По-добър ли е от мене в леглото? А?
— Не е това важното — отвърна тя. — Ти мислиш, че в това се крие отговорът на всичко. — Сюзън се изправи. — Извини ме, Джо, но умирам за сън. Прекалено уморена съм и не мога да разбера какво ми говориш. Ще приказваме утре.
Сграбчих ръката й.
— Защо се помъкна с него?
— Той ме изслушва. Винаги ме изслушва. И не е толкова… — тя потърси точен израз… — толкова идиотски самодоволен като тебе… Беше попаднал в безизходица, беше слязъл до най-долното стъпало, всички го презираха. Имаше нужда от мен. Ти нямаш нужда от никого. Ти просто използуваш хората.
Пуснах ръката й.
— Аз никога не съм ти изневерявал — казах.