— Какво става, Кърли? — изкрещя той срещу най-добрия си следотърсач. — Нима загуби окончателно следата?
Кърли разпери безпомощно ръце.
— Дяволска работа, шефе — измърмори той. — Като че ли внезапно се разтопиха във въздуха. Може би на конете им са пораснали крила…
Мъжете събраха дърва и запалиха огън. Скоро завря голямо гърне с кафе. Слънцето блесна в планинските била на изток и безредно разпръснатите хълмове се обагриха в светлочервено.
Шерифът се отпусна на топлата земя в близост до коня си и се облегна на една скала. После затвори очи, за да си почине малко след извънредно уморителната нощ. Мислите му неотстъпно бяха при Ласитър, Хуанита и Арч Колеман. Скоро обаче върху лицето му падна сянка и той стреснато отвори очи. Пред него стоеше Мълиган.
— Вие какво мислите за всичко това, шерифе? — попита нервно той. — Как така три коня са изчезнали, без да оставят и най-малката следа? Този Ласитър да не би да е магьосник?
Шерифът сви рамене.
— Не зная, Мълиган. Но смятам, че няма смисъл да търсим следата. Ще се върна в града да съставя протокол за случилото се. После ще го изпратя телеграфически във Феникс, а там ще отпечатат обяви за търсене на престъпника. Нямам намерение да участвувам повече в тази безсмислена гонитба.
Ред Клайд Мълиган беше извън себе си от ярост.
— Сериозно ли говорите, шерифе? Добре ли чух?
Шерифът Стюдмън спокойно кимна.
— Аз сам определям какво да правя. Ловът свърши.
— Ами ако аз продължа сам, какво тогава?
— Това е ваш проблем, Мълиган. Не мога да ви попреча. Явно вие наистина имате интерес да видите брат си мъртъв.
Мълиган щеше да избухне, но бързо се овладя.
— Да, много държа да го видя мъртъв — промърмори мрачно той. — Искам да отмъстя за Лиза. Толкова обичах тази жена! Как можа да се омъжи за този негодник!
„Лъжец! — помисли си гневно шерифът. — Проклет лъжец! Какъв позор за мен, че не мога да докажа лъжите ти!“
Ред Клайд Мълиган беше само един алчен и подъл мръсник. Не се спираше пред нищо, когато ставаше въпрос за пари. А в случая най-важното бяха сребърните мини на Арч Колеман и всичките му останали имоти. Това съвсем не беше малко. Имуществото на Колеман струваше повече от един милион! Освен че беше извънредно алчен, Мълиган ненавиждаше брат си с дива омраза. Тази омраза датираше от времето, когато Лиза беше предпочела Арч пред него.
Шерифът уморено затвори очи и се прозя. Чу как Мълиган се отдалечи с тежки стъпки и отново заговори с верния си скаут Кърли. Този Кърли беше висок мършав мъж с гъвкаво тяло и прорязано от бръчки лице. В очите му имаше нещо студено и неподвижно.
— Смятам да продължим, Кърли — каза Мълиган. — На всяка цена трябва да уловя проклетото копеле. Ако успееш да намериш следата, чака те голяма премия!
Кърли се усмихна едва-едва.
— Това звучи много добре, шефе — отговори той. — Вие сте щедър, знам.
Водата скоро завря и над лагера се разнесе аромат на кафе. Шерифът също получи чаша горещо кафе и пристъпи към Мълиган.
— Предупреждавам ви, Мълиган — каза спокойно той, — че ако заловите брат си и нещо се случи с него, вие ще отговаряте пред съда.
— Той не ми е брат — изръмжа ядно Ред Клайд. — Той е едно проклето копеле! Ще се погрижа да си получи заслуженото.
Шерифът спокойно отпи от чашата си.
— Вие не сте в ред, човече — отговори той. — Защо сърцето ви е пълно само с омраза? — После спокойно се обърна настрани.
Мълиган се загледа след него с ръка на револвера. Лицето му беше зачервено от гняв и нервно потреперваше. Как му се искаше да забие един куршум в тила на този човек! Вече не можеше да го понася.
— Недейте, шефе — прошепна някой зад гърба му. — Това само ще ви докара нови неприятности.
Говореше Шърман, един от помощник-шерифите. Един от онези, крито тайно получаваха заплата от Ред Клайд Мълиган.
Лицето на Мълиган се проясни.
— Прав си — отговори тихо той. — И така ще свършим работа.
Шерифът изпразни алуминиевото канче и отиде при коня си. Метна се на седлото, вдигна ръка и високо произнесе:
— Запомнете добре това, което казах на шефа ви! Законът на Линч не важи в този щат! Ще изправя всички ви пред съда, ако извършите нещо незаконно.
После обърна коня си и бавно потегли обратно. Много му се искаше да узнае как Ласитър е успял да заблуди преследвачите си. Беше силно разтревожен и не му се вярваше, че тази объркана история скоро ще свърши.
Ласитър, Арч Колеман и Хуанита Перада влязоха в града тъкмо когато се развиделяваше. Бързо се отправиха към дома на шерифа. Отначало Арч не беше съгласен с това хрумване на Ласитър и той едва успя да го убеди в правотата си.