Без да обръща внимание на мърморенето на монаха, Климент се наведе и внимателно огледа двете "легла". Свали импровизираните чаршафи, повдигна сламениците, огледа дъските под тях, сгъна старите одеала, но не намери нищо интересно.
– Това ли е всичко, което са имали? – попита той, след като привърши огледа си.
– Както вече казах, общността ни е бедна. Нямаме какво друго да дадем на децата освен покрив, храна и да ги научим на обич към Бога, труд и учение. На едни им харесва и остават, други си тръгват без дори да се обадят. Обикновено преди това отмъкват каквото могат, най-често храна – монахът се почеса по бръсната глава. – Честно казано не очаквах Хрис и Бан да избягат. Тук са вече втора година, мислех, че им харесва. А и бяха любимци на Дориян. Често ги толерираше за сметка на останалите. Сигурно са имали сериозна причина да си тръгнат. Или са ги подмамили с обещания. След което са ги излъгали, разбира се. Винаги става така, но колкото и да повтаряме на малките нехранимайковци да внимават, се появява някой, който да им завърти главата.
Климент кимна, слушайки разсеяно обясненията. След това се наведе и започна да опипва педя по педя мръсните сламеници. Бе се върнал назад в годините. Когато на самия него се налагаше да спи в подобни "легла" и да крие в тях скъпоценностите си. Писарят внимателно опипа ъглите. Ако имаше скри предмети, щяха да са тук.
Тъкмо реши, че Бан и Хрис не са имали нищо, на което особено да държат, когато ръката му напипа нещо твърдо. В сплъстената слама бе скрита малка кожена кесийка. Климент я измъкна с камата си и изсипа съдържанието ѝ върху дланта си. В шепата му паднаха няколко кокалени топчета.
Монахът с ахване се надвеси над рамото му.
Писарят благодари на монаха и без да отговаря на въпросите му забърза навън. Чак когато завиваше покрай портата, се сети, че така и не попита как е Тиона.
Съдържателят на "Тримата влъхви" мразеше неприятностите. Предпочиташе да решава проблемите си сам, без да търси помощ от никого. Времето го бе научило, че властта ще му донесе повече проблеми, отколкото помощ и затова кръчмарят, който се кичеше с древното име Нестор[22], смяташе, че е много по-мъдро да се оправя сам, без да вдига много шум.
Ако в кръчмата му оберяха или набиеха някой, ако играещите на зарове се скараха помежду си, ако дори се случеше някой от клиентите да наръга друг с нож, да му строши главата с халба бира или стол, Нестор бързо оправяше работата. Кръчмарят имаше нюх за тези неща и обикновено след намесата му, крадецът биваше намерен, боят спираше, а скандалджиите се успокояваха. След това Нестор черпеше всички с чаша от най-евтиното си и разредено вино, което държеше специално за подобни случаи близо до тезгяха.
Ако все пак се случеше нещо по-сериозно, например убийство, Нестор търсеше предствителите на властта. Но и това правеше по свой собствен начин. Всеки месец плащаше на двама от патрулите – Кормес и Виталии, които в случай на неприятности, бързо го отърваваха от тях. Ако клиент прережеше гърлото на друг или го намушкаше с нож, двамата войници арестуваха извършителя, след което пренасяха трупа някъде по-далеч от "Тримата влъхви", та Нестор да си няма неприятности. Така никой не губеше, а справедливостта все пак възтържествуваше.
Но когато рано сутринта Нестор тръгна да премита помещението и случайно погледна под стълбите, сърцето му се качи в гърлото и кръчмарят разбра, че този път няма да се размине толкова лесно.
Сгушени едно до друго, все едно спят, под стълбите лежаха две момчета, а между тях лежеше нахапан геврек. Нестор не бе видял кога децата са се шмугнали на топло в кръчмата му, но и да бе видял нямаше да има нищо против. Това, което накара по челото му да избият ситни капки студена пот, бе позите, в които момчетата лежаха – сгърчени и с извити гърбове и побелели лица, а гърдите им не се повдигаха. И двете деца бяха мъртви.
Кръчмарят припряно изтърча до горния етаж, където бяха стаите, които даваше под наем, издърпа чаршафа на първото изпречило му се легло и побърза да завие с него труповете. След което си наля чаша вино, изпи я на един дъх, обърса устата си с ръкав и хукна да търси Кормес и Виталии. Трябваше да се свърши много работа.
– Намерихме ги преди около седмица – войникът топна коричка хляб в яхнията си и я изяде. – Лежаха в една от страничните улици. Мъртви. Опитахме се да научим нещо за тях, но никой не ги потърси и след няколко дни ги погребаха. Мисля, че ги заровиха в общ гроб до една от новите църкви. Така като ви слушам, става дума за същите момчета.
22
Нестор – древногръцки цар на Пилос. Участва в похода на аргонафтите и Троянската война. Известен с мъдростта си.