Климент се намръщи при споменаването на духовника. Познаваше Фотий от обучението си в Магнаурската школа, а напоследък му се бе случвало пътищата им да се пресичат и по други поводи. Освен блестящ философ, учен, мислител и духовник, Фотий ръководеше с твърда ръка и шпионите на империята, които причиняваха доста неприятности. Климент се бе сблъсквал вече с някои от тях – прочутите "Войни на Христа", които освен всичко останало бяха и безмилостни убийци. Писарят знаеше, че Фотий е бесен от факта, че Климент, а не той е намерил чашата от черепа на Никифор и никога няма да му прости за провала.
Дори и да бе наясно с отношенията между патриарха и писаря, Йоан по никакъв начин не го показа.
– Ако приемете гръцките свещеници като истински братя, подобни чудни творби ще има и във вашите църкви – благо каза архиепископът и се опита да се усмихне. – Повече смирение и доверие в тези, които са по-напред в пътя Господен – това ви трябва. Тогава ще пратите в Константинопол художници и иконописци, които да се обучат при нашите майстори и да ви радват с подобни красоти.
– Стига отново да не забраните иконите – подхвърли Климент докато разглеждаше особено реалистично нарисувана картина за мъките на грешниците в ада.
Йоан стисна юмруци и усети как лицето му почервенява. Какво си позволяваше това момче! Опита се да се държи мило с него, но не! Българинът трябваше веднага да си покаже рогата. Е, нека разбере какво е да се отнасяш неуважително с архиепископ.
- И рече Исус: "Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с крака и да се обърнат и да ви разкъсат!"[14] – гласът на Йоан силно прогърмя. – "Така и по земите погански, неверниците говорят за неща, които не разбират и гонят хората, които искат да ги поучат!"
Сега бе ред на Климент да погледне объркано митрополита. Какво значеше това? Че е неверник и поганец? Или беше обидил с нещо Негово Високопреосвещенство?
– Аз съм кръстен! Още като бебе – писарят извади тънка верижка с кръстче, която висеше под дрехите му. Нямаше да се остави на гръцкия поп да му се прави на важен! Може и да е епископ и пръв срещу патриарха, но сега се намира на чужда земя. – А що се отнася до иконите, доколкото помня, още през 726 година вашият император Лъв III ги забрани и унищожи хиляди от тях, заедно с много стенописи, мозайки и статуи.
– Сатана, не император! – прекъсна го Йоан и се прекръсти, но писарят не му обърна внимание.
– После, на Никейския събор през 754 година, императрица Ирина отново върна иконите, макар приживе мъжът ѝ Константин V Копроним да е бил върл техен враг. И пак една императрица – Теодора отново забранява почитанието им.
– Вещица!
– И това трая почти век, до преди няколко години, през 843-та, когато Константинополският събор се върна към тях. Така че ако искате да ни учите за зографи, трябва да знаем дали няма пак да се отметнете от иконите и от лика Господен, а пратените от нас хора да се окажат в опасност.
– "Блажени нишите духом, защото тяхно е царството небесно!" – отговори иронично Йоан, но гласът му потрепери. – Аз бях гонен и преследван като последен престъпник по улиците на Плиска! Това е Богохулство!
– А не е ли казал още нашият Бог Исус Христос: "Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят?"[15]
– Какво искаш? Защо си дошъл? Едва ли за да влизаме в теологични спорове – гласът на владиката се тресеше, но Йоан успя да овладее гнева си. – Питай, каквото имаш да питаш, защото ме чака много работа сред това море от непросветени овце!
Климент пропусна забележката, седна срещу епископа и го погледна в очите.
– Искам да поговорим за убитите свещеници – Агоп и Александър?
- Какво за тях?
- Познавахте ли ги?
- Аз съм висш духовник – Йоан започваше да възвръща самообладанието си. – Редно е да познавам останалите от паството си, нали? Не знам как е при вас, но в Константинопол този, който е на чело, се отнася с отговорност към задачата си. А хората са най-важната част от всяко начинание. Ако не познаваш тези, които ръководиш, няма как да работиш добре.
– Затова отговорът ми е: Да! Познавах Агоп и Александър. Срещал съм се с тях. Разговаряли сме. Нищо повече.
Климент кимна.
– Мислех, че сте част от византийската църква. От кога ръководите и българската? – попита той и надигна чашата с вино. – Нито Агоп, нито Александър са ви били подчинени. Значи сте ги познавали и сте се срещали с тях по други поводи. Какви?
Лицето на владиката бавно се наля с кръв, тънки червени нишки нашариха очите му, долната му устна затрепери. Архиепископът бавно се изправи, постави тежките си юмруци върху масата и се втренчи в писаря.