Пътуването бе дълго и бавно. Трябваше да внимават да не контузят някой от конете по стръмните планински пътеки, които се виеха като змии през планината, често им се налагаше да нощуват под открито небе или на твърдите легла в някой от гарнизоните. Ситен дъжд се сипеше от небето почти през цялото време, но въпреки това, раззеленяващата се гора, гласовете на птичките, стрелкащи се между дърветата и красивите гледки, които се откриваха към долината зад тях, караха писаря и спътниците му да забравят несгодите на пътуването. Невестулката забавляваше всички с историите си и научи Корсис на някои не особено почтени номера при игра на карти и зарове. Двамата скоро станаха неразделни, а първоначалното подозрително отношение на младежа към джебчията, скоро бе забравено.
След като превалиха билото на планината, пътят стана по-лек. Пред тях се ширна широко, зелено поле, някъде в далечината се виждаха водите на Хебър, а зад тях стените на Филипополис. Дъждът спря и пролетното слънце бързо изсуши хлъзгавите скали и разкаляни пътеки. Най-накрая се изтръгнаха от прегръдките на планината. До Филипополис им остана само ден път.
Градът впечатляваше със своята архитектура и стил. Филипополис бе кръстен в чест на бащата на Александър Велики, Филип, който го бе завладял 342 години преди Христа, но историята му се простираше далеч назад във времето. Според някои бе по-стар от Рим и съвременник на Троя.
"Сега разбирам защо византийците държат толкова много на него." – мислеше си Климент, докато със спътниците му яздеха по древния военен път Виа Милитарис[16], прокаран още от римляните.
Отдалеч се виждаха трите възвишения, на които бе възникнал Филипополис и заради които император Клавдий[17], който го превзел през 46 година, го бе нарекъл Тримонциум – построен върху три хълма. Всъщност, точно както Рим, и Филипополис се издигаше не върху три, а седем възвишения.
Най-внушителна бе стената на града. Издигната от друг римски император – Марк Аврелий[18], тя опасваше селището от всички страни, а високите ѝ бойници, кули с тесни амбразури и огромни железни порти ѝ придаваха непревземаем вид.
Малкият отряд преминаваше покрай мраморни арки, високи колони и сводести виадукти и колкото повече приближаваха към центъра, толкова по-гъста и разностранна ставаше тълпата.
Облечени с дълги роби византийци, важно се разхождаха, хванали се един друг под ръка, увлечени в разговори. Славяни с високи кожени калпаци и бели като гъши пух ризи, водеха воловете, запрегнати в тежки каруци. Мустакати печенеги, оглеждаха алчно с малките си тъмни очи шарените премени на пристигналите от изток араби и арменци, предлагащи подправки, килими, пойни птици и оръжия.
Конни патрули се провираха с лекота сред множеството, в което фокусници, дервиши, свещеници и акробати се опитваха да привлекат вниманието на тълпата. На единия от ъглите, стъпил на високи дървени кокили и с огромна човка, закрепено незнайно как на носа му, мъж разказваше с прегракнал глас легендата за краля чапла, без да буди особен интерес.
След като подминаха амфитеатъра и стадиона, на Климент и спътниците му се наложи да слязат от конете. Тълпата бе толкова гъста, че язденето ставаше невъзможно.
– Ех, защо не знаех за това място по-рано? Това е раят за всеки крадец! – въздъхна Невестулката и се огледа замечтано.
Климент изпрати войниците в един от местните гарнизони, след което следван от Корсис и оглеждащия се на всички страни бивш крадец, тръгна да се представи и поднесе почитанията си на управителя на града – боритаркана Курт.
Резиденцията на боила се оказа близо до центъра. Писарят лесно стигна до голямата облицована в мрамор къща, с два каменни лъва пред вратата.
Намериха Курт в личните му покои. Боритарканът бе висок мъж с плавни движения, подвижни очи и радушно поведение. Той приветства сърдечно новодошлите, здрависа се с писаря, който познаваше от визитите си в Плиска и обяви, че за него е удоволствие да се запознае с Корсис и Невестулката.
Насядаха около масата, а боритарканът сам донесе кана с вино и поднос захаросани плодове. Курт наля в чашите на гостите си и вдигна тост в тяхна чест.
16
Виа Милитарис – древен път, построен от римляните, който минава през Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и стига до Константинопол, днешен Истанбул
17
Тиберий Клавдий Цезар Август Германик – римски император от Юлиево-Клавдиевата династия, управлявал Римската империя от 41 до 54 година.