Зад комита, скрит в сенките, се спотайваше Руф – водачът на готите и личен телохранител на Борис.
Той нито за момент не изпускаше княза от погледа си, а нощем спеше пред леглото му, свит като куче върху дебелите кожи. Климент не знаеше от къде се бе появил Руф и с какво бе задължен на княза, но готът няколко пъти бе показал, че е готов да умре за господаря си.
Макар да бе свиреп, груб и вечно подпийнал, писарят харесваше охранителя. Едрият гот може и да беше убиец, но правеше това, за да защити господаря си, а не заради лични облаги.
Князът махна с ръка, продължавайки да се взира в пергамента и Климент стана. Борис остави писмото на масата и поклати сърдито глава.
– Нищо не разбирам! Какъв е този шифър, който не мога да проумея? Обяснявал си ми го поне сто пъти!
Климент сви рамене.
– Не е толкова просто, господарю. Всяко писмо е изпратено от човек, който носи в себе се преписана на пергамент молитва. Ползвайки го, той заменя буквите от азбуката, с първите букви от различните абзаци. Аз също имам препис като неговия – писарят посочи дебела, грубо подвързана книга. – Само той и аз знаем коя молитва да ползваме и можем да разчетем написаното.
– И въпреки това не ми харесва! – Борис се втренчи в Климент. – Имам чувството, че в земите ми става нещо, което не знам!
– Щом не разбирате написаното, значи и никой друг няма да успее. Това трябва да ви радва, господарю. Пък и аз превеждам всичко и го давам без да го крия. Така че едва ли има нещо, което да не ви е известно.
– Може би и някой друг трябва да знае за какво става дума. И да контролира работата. Най-малкото може да допуснеш грешка – Еспор се оттласна от подпората и също вдигна едно от писмата на масата.
– До вечерта ще пратя всички текстове с точни инструкции как да се използват в шатрата на княза. Така няма да има грешки – сухо отбеляза писарят.
– Остави сега това – Борис махна с ръка – Не се съмнявам, че мога да разчитам на помощта ти. Ако имах каквито и да било съмнения, нямаше да те натоваря с тази работа. Но Еспор е прав. Може да допуснеш неволна грешка. Още едни очи няма да навредят на никого.
Двамата с комита си размениха бързи погледи. Вече бе ясно кой от тук нататък ще командва шпионите на княза.
– Този поход взе да ми омръзва – Борис се протегна и се взря в един от маншетите на кожената си куртка. – Омръзна ми да спя на твърдата земя и да ям сух хляб и зле изпечено месо. Да нося едни и същи дрехи, да не мога да се изкъпя и да не знам какво ще ми донесе идващият ден. Имам нужда от промяна. От нещо, което да развесели душата и да отпусне тялото ми.
Климент извъртя очи. Едва ли можеше да се каже, че князът спи на земята и се храни като прост войник. Имаше на разположение шестима готвачи, а в шатрата му се издигаше легло с балдахин.
– Но сега най-после враговете ми са разгромени! – провикна се Борис. – Гарваните кълват месата им, костите се белеят в полетата и никой не смее да не се преклони пред властта ми. И въпреки това се чувствам неспокоен! Мисълта за Иратаис не ми дава мира.
– Иратаис е мъртъв, господарю!
– Но последователите му не са! – князът удари с юмрук по масата – Колко от тях се спотайват в дупките си, чакайки да се появи някой, който да тръгне срещу мен, за да го последват? Някой като Вардан? Мислиш ли, че не виждам очите, които ме гледат от сведените им глави? Пълни с омраза и гняв! Мислиш ли, че не чувам виковете, които ме обвиняват за предател, когато минавам по улиците на някой град? Мислиш ли, че не усещам желанието им за мъст? Колкото повече ги преследвам, толкова по-коварни и вероломни стават те – гласът на Борис набираше сила, лицето му почервеня. – Колко от тях тайно се кланят на Тангра и го молят за смъртта ми? Колко от колобарите[10] са избягали в горите и са се скрили в планините, за да правят магии, та да се разболея и умра? Колко се правят на хрисими християни, докато заговорничат и плетат интриги? Колко?
Климент повдигна безпомощно рамене, незнаещ какво да отговори. Зад него Руф се размърда в сенките, подрънквайки с оръжията си.
– Заобиколен сте от хора, които са ви верни, господарю! – обади се Еспор. – Всички склониха глава пред властта ви и приеха Христос за свой Бог. Тези, които не го направиха, са мъртви! Няма от какво да се страхувате. Последователите на Тангра са прогонени, от колобарите нито един не е останал на свобода.