Обърна се и видя Милен да слиза по стъпалата, увита в някакъв памучен плат. Изгледа я тъпо.
— Какъв стил! — разсмя се тя.
Зачуди се дали си въобразява, или бе доловил в тона й лека подигравка. Избухна в гръмогласен смях с усилие да звучи непринудено и се поклони отново с думите:
— The new Tonio is facing you!12
— Говори на френски, ако обичаш! Бих искала да разбирам какво говориш…
— Притрябвало ти е! Трябва обаче да ти кажа, че нещата няма да продължат повече в същия дух…
— Точно от това се опасявах — въздъхна Милен и пристегна плата на ханша си. — Хайде, ела да хапнем, Понг прави закуска в кухнята…
И щом Антоан пое с олюляване към къщата, тя повиши достатъчно глас, за да я чуе, и с остър тон заяви:
— Бих искала да се държиш също толкова храбро и решително с онзи мошеник Уей. Като си помисля, че сме изхарчили почти всичките ми спестявания, изпадам в паника!
Антоан не я чу. Не можа да уцели стъпалото и се пльосна в цял ръст на верандата. Бутилката с уиски се изтъркаля надолу по стълбите и изля на земята локва, в която блеснаха първите слънчеви лъчи.
— Тогава й казах, че трябва да се видите, че е глупаво да не си говорите, и тя ми заяви, че не, докато не ми се извини, истински извинения, премислени, идващи от сърцето, не промърморени набързо, тя ме нападна, тя ми е дъщеря, дължи ми уважение! Уверих я, че ще ти предам…
— Не възнамерявам да й се извиня, бъди сигурна.
— Значи няма да се видите скоро…
— Чудесно си живея без нея. Не се нуждая от съветите й, нито от парите й, нито от любовта, която си въобразява, че дава, а всъщност е злоупотреба с власт. Ти вярваш ли, че ме обича скъпата ми майка? Наистина ли го вярваш? Аз пък не, според мен тя смята, че е изпълнила дълга си, като ни е отгледала, но не ни обича. Тя обича само себе си и парите. Теб те уважава, защото се омъжи за богаташ, парадира с прекрасния си зет, с големия ти апартамент, с приятелите ти, с начина ти на живот, обаче мен… мен ме презира.
— Жо, минаха почти осем месеца, откакто не си я виждала. Представи се, че й се случи нещо… Все пак ти е майка!
— Нищо няма да й се случи — проклетията е като консервант за нея! Татко почина на четирийсет от сърдечна криза, а тя ще откара до сто.
— Защо говориш така, това си е чиста злоба.
— Не, не съм злобна, просто съм жива! Откакто не я виждам, се чувствам отлично…
Ирис не отговори. Остро изгледа една очарователна блондинка, която влезе, смеейки се високо.
— Променяш се, Жо, променяш се. Закоравяваш… внимавай!
— Нали не си ме поканила в това кафене, за да ми говориш за майка и да ми четеш морал?
Ирис сви рамене с въздишка.
— Минах през Шефа, преди да дойда. Ортанс беше при него в кантората, търси си място, където да изкара месец стаж през юни, искат го от училището й. Да ти кажа, на момчетата от склада им беше кипнала кръвта. Животът спира в момента, в който се появи Ортанс…
— Знам, тя на всички въздейства по този начин…
Жо и Ирис обядваха в „Кафе де Карфур“. Стъклата на прозорците се тресяха от минаващите камиони, шофьорите удряха спирачки точно пред заведението, преди да завият и да поемат по околовръстното; редовните клиента влизаха, тряскайки вратите. Повечето бяха млади хора, които навярно работеха в близките кантори. Пристигаха, бутаха се, викаха, че умират от глад, и избираха менюто за десет евро, в което влизаше и четвъртинка вино. Ирис си поръча яйца на очи с шунка, Жозефин — зелена салата и кисело мляко.
— Видях се със Серюрие… издателя — подхвана Ирис. — Прочел е и…
— И? — попита Жозефин със свито сърце.
— И… във възторг е от идеята та, във възторг е от двайсетте страници, които ми даде, засипа ме с комплимента и… и… — отвори си чантата, извади плик и го размаха. — Даде ми първата част, аванса. Половината от петдесетте хиляди евро… ще ми даде останалите, когато му връча целия ръкопис. Веднага та написах чек за двайсет и пет хиляди евро, готово, пито, платено.
Тя подаде плика и Жозефин го пое с безкрайно уважение. Докато затваряше чантата си, в ума й изникна неочакван въпрос.
— Как ще подадеш данъчна декларация?
— Имаш малко салата по зъбите — прекъсна я Ирис. — Почисти ги.
Жозефин се подчини, но пак зададе въпроса си.
— Не се безпокой, Филип няма да разбере. Той не се занимава, попълва ги счетоводител, но така или иначе, плащаме толкова много данъци, че тази сума няма да промени кой знае колко нещата!