Неговият гняв ме разсмя. Линдси свали ръце от главата си, обърна се отново към мен и ми изкрещя:
— Не се смейте, сър, иначе ще се боксираме! Какво е положението във вашия фес? Също ли имате обитатели?
— Нямам честта, сър Дейвид. Този вид дуйевадци стоят далеч от мен, защото никога не съм бил любезен с тях както вие.
— Непредпазливост беше да вземам този фес! Причиних си голямо нещастие! За толкова кратко време! Не е за вярване!
— О, що се отнася до това, турците имат една поговорка, която гласи: «Чапук ок гиби хем бит гиби»[60] А в Турция разбират от тези неща.
— Но какво да правя? Дайте ми съвет! Щеше да е позорно да вляза в Ругова гологлав. А там сигурно няма магазин за шапки? Нали?
— Едва ли! Да видим дали фесът може да се изчисти! Няма защо да се притеснявате от нас и спокойно можете да разкажете на спътниците ни за сполетялото ви нещастие. Нека слезем за две минути!
След като другите разбраха за какво става дума, Оско, предложи да се заеме с почистването. Той сложи феса върху един камък и го посипа с тънък слой пръст. Върху нея натрупа сухи съчки, които изгори. От това пръстта, камъкът и шапката се нагряха толкова, че желаната цел беше постигната. Наблизо от една скала течеше вода и се бе образувала малка локва, в която след загряването фесът беше подложен на водна обработка. В това време Линдси предприе основно почистване на главата си. После отново получи украшението й и пак яхнахме конете си.
Осма глава
Под земята
Продължихме ездата си. След известно време скалите от дясната ни страна отстъпиха назад и пред нас се откри гледка на изток, но планините отляво продължаваха да ни придружават. Тогава видяхме от една странична долина да идва конник. Той също ни забеляза и насочи коня си към нас. Като се приближи, учтиво ни поздрави и ние също така любезно му благодарихме. Беше доста закръглен и имаше честно лице, което събуждаше у другите добро мнение за него.
— Отиваме в Ругова — казах аз. — Има ли още много път дотам?
— Около половин час, ефенди — отвърна той. — След Малко ще стигнете там, където се сливат двата ръкава на Дрина, към чийто ляв бряг води пътят. Виждам, че сте чужденци. Аз също отивам в Ругова, оттам съм. Ще позволите ли да ви придружа?
— С удоволствие. Понеже сме чужди по тези места, можеш да ни бъдеш полезен със сведения.
— Ще ви услужа. Само кажете какво искате да узнаете.
— Първо искаме да разберем при кого бихме могли да отседнем там.
Имах намерение да се настаня при гостилничаря Колами, за когото беше говорил Марко, довереникът на Жълтоликия, но не го споменах, за да мога първо да разбера някои подробности за хана Кара нирван.
— В Ругова има два хана — обясни той. — По-големият е на един персиец на име Кара Нирван и е извън селото. Гостилничарят на другия, който се намира на самата река при моста, се казва Колами.
— При кого ще ни посъветваш да отседнем?
— При никого. Оставям на вас да изберете.
— Що за човек е персиецът?
— Много уважаван човек. При него може да се живее добре и евтино. Но Колами също много се старае гостите му да останат доволни и е още по-евтино, отколкото при Кара Нирван.
— Двамата ханджии приятелски ли са настроени един към друг?
— Не, врагове са.
— Защо?
— Лична антипатия. Не са си сторили нищо един на друг и няма за какво да си отмъщават. Колами не може да понася персиеца и му няма доверие.
— Защо?
— Не ме карайте да ви отговарям. Чужденци сте и ви е все едно каква е причината.
— Тогава ще отседнем при Колами.
— Ще му бъде много приятно да приеме такива гости, но не ви разубеждавам да идете при Кара Нирван. Никога не го правя, иначе може да ме помислят за завистлив. Всъщност аз съм Колами.
— Ах, така ли. Тогава се разбира от само себе си, че ще живеем в твоята къща.
— Благодаря ви. Колко време ще останете в Ругова?
— Още не знам. Идваме тук с определена цел и не знаем дали и кога ще я постигнем.
— Някаква сделка ли е, продажба на коне? В такъв случай, разбира се, ще трябва да се обърнете към персиеца, защото е търговец на коне. Виждам, че имате четири излишни коня.
— Да, два от тях искаме да продадем, но това не е главната причина за идването ни. Имаме други намерения. Изглежда, си човек, на когото може да се има доверие. Затова ще ти доверя, че възнамеряваме да дадем Кара Нирван под съд.