— Не е ли това ингилизът, който живееше при теб с драгомана Фан Хоти и слугите си?
— Да. Още не съм ти казал, че той ми открадна този златист кон и изчезна с него. Имай добрината да го арестуваш.
— Веднага! Ще отучим този чужденец да краде коне. Старейшината се приближи към Линдси и му обясни, че е арестуван. Англичанинът обаче не го разбра и продължи да крещи и ругае на поразия, а когато мухтарят го хвана за крака, силно го ритна.
— Аллах! — ядоса се чиновникът. — Досега никой не се е осмелявал да прави това! Елате насам, мъже! Свалете го от коня и го отведете!
Хората се подчиниха и се приближиха към англичанина. Но щом посегнаха към него, той свали пушката си, приготви я за стрелба и извика смесица от английски и турски:
— Away![63] I atmak! I atmak![64]
Беше запомнил, че «стрелям» на турски е «атмак». Нападателите бързо се отдръпнаха, а мухтарят извика:
— Ингилизът е луд. Той не ни разбира. Защо не беше тук драгоманът да му обясни, че съпротивата няма да помогне, а само влошава положението му!
Тогава аз пристъпих към него и казах:
— Прощавай, мухтар, че се меся в изпълнението на служебните ти задължения! Ако ти трябва преводач, мога да свърша тази работа.
— Това е добре. Кажи на този конекрадец, че трябва да ме последва в затвора.
— Конекрадец ли? Грешиш. Този бей не е конекрадец.
— Такъв е, защото моят приятел Кара Нирван го твърди.
— А аз ти казвам, че този ингилиз има в страната си такова положение, каквото тук съответства най-малкото на паша с три конски опашки. Такъв човек не краде. В обора в родината си той има много повече коне, отколкото могат да се намерят в цяло Ругова.
Разбира се, говорех решително, но учтиво. Изглежда, това накара мухтаря да мисли, че имам високо мнение за него и сана му, затова реши, че може да се държи надменно. Той ме сряза:
— Млъкни! Тук важи само това, което кажа аз! Този ингилиз открадна кон и е крадец, за което ще го накажа. Преведи му го!
— Не мога да му кажа това.
— Защо?
— Защото ще е такава обида, която този бей никога няма да ми прости. Не искам да загубя приятелството му.
— Значи си приятел на конекрадец? Засрами се!
Той се изплю пред мен.
— Остави това, мухтар — предупредих го аз. — Разговарям с теб учтиво, ти ме караш да гледам плюнките от устата ти! Ако го направиш още веднъж, ще си послужа с език, който съответства на поведението ти.
Казах това значително по-остро. Персиецът ме измери с поглед от главата до петите. Той се окашля и направи жест с ръка, имащ за цел да разпали гнева на мухтаря към мен. И успя, защото старейшината на селото веднага ожесточено се нахвърли срещу мен.
— Как се осмеляваш да ми говориш така? С мен можеш да се държиш само учтиво. Всяко друго поведение се наказва. Изплюх се пред теб, защото нарече свой приятел един конекрадец. И имам пълно основание да го твърдя, затова ще го направя още веднъж веднага. Ето, виж!
Той издаде напред устни. Аз обаче бързо направих крачка напред, замахнах и му зашлевих такава плесница, че той се олюля и падна. После извадих револвера си. Придружителите ми веднага грабнаха оръжията си. Жълтоликия също извади пистолета си.
Мухтарят стана. В пояса му имаше затъкнат нож. Мислех, че ще го извади, за да ми отмъсти за удара. Но многознайковците обикновено са страхливи хора. Той нямаше смелост и се обърна към Жълтоликия:
— Ще търпиш ли да се отнасят така с мен, щом съм се заел с твоите неща? Надявам се, че веднага ще отмъстиш за тази обида, която всъщност е отправена към теб!
Погледът на персиеца се местеше ту към мен, ту към мухтаря. Наистина този брутален и безскрупулен човек беше изключително смел. Но появата на хората, които той смяташе за мъртви или поне обезвредени и които изведнъж заставаха пред него здрави и читави, парализираше действията му. Явно беше не само смел, но и предпазлив. След всичко, което знаеше за нас, вече правилно ни преценяваше като противници. Затова се овладя. Наистина се виждаше, че му струва много усилия да отговори на старейшината:
— Плесницата беше предназначена за теб, а не за мен. Ти я получи и би трябвало да знаеш какво да направиш. Но аз съм готов да подкрепя заповедта, която ще издадеш.
Кара Нирван многозначително въртеше пистолета в ръцете си.
— Махни оръжието! — извиках му аз. — Не си полицай. Няма да понеса заплахите ти. Щом показах на мухтаря как отговарям на неучтивостта, знам как да посрещна и заплахите на един човек, който няма право да се разпорежда. Пистолетът е опасно за живота оръжие. Ако ме заплашват с него, имам право на самоотбрана. Докато дръпнеш спусъка, куршумът ми вече ще е в главата ти. Запомни го добре, не се шегувам!