Мухтарят се подчини, макар и неохотно. Тогава продължих, повишавайки глас, така че да могат да чуват всички наоколо:
— Категорично протестирам против това да ни наричат конекрадци. Ние сме честни хора и сме дошли тук да ви освободим от най-големия разбойник в страната. Този златист кон не е принадлежал на персиеца, а на един скипетар, а именно на байрактаря Стойко Витяз от Злокучие, който е яздел със сина си за Батера, за да го сгоди там. Отишли са при въглищаря Шарка, който е подчинен на Жълтоликия. Той е нападнал байрактаря й го е обрал. Стойко Витяз е останал жив, но синът му е бил убит и изгорен. Мога да ви покажа остатъците от костите. Бронята, която сега носи моят спътник, сабята и камата са части от плячката. Байрактарят е бил замъкнат при Кара Нирван, за да бъде по-късно убит, защото сега искат да измъкнат от него голям откуп.
— Лъжа, лъжа, хилядократна лъжа! — извика персиецът. — Този кон е мой и не знам каквото и да било за някакъв си байрактар Стойко Витяз!
— Лъжеш ти! Скрил си байрактаря в шахтата, където си държал затворен и ингилиза. Заповядал си да отведат този ингилиз при въглищаря, за да го изнудваш за откуп, а после да го убиеш. Ние успяхме да го освободим и сега той се връща, за да се оплаче.
— Както изглежда, и той е нахален глупак като теб! Бил съм разбойник и убиец? Попитай хората, които слушат лъжите ти! Те ще ти кажат кой съм. И ако продължаваш така нахално да ме обвиняваш, те ще ме защитят. Нали ще го направите, мъже и жители на Ругова? Или можете спокойно да гледате как един чужденец се осмелява да очерня и обвинява мен, вашия благодетел?
— Не, не! — провикнаха се няколко гласа. — Нека този чужденец се маха! Не му позволявайте повече да говори!
Предчувствах какво ще последва. Прецених, че ще е необходимо да се действа много бързо, и затова тихо заповядах на Халеф да отведе конете на сигурно място. После се обърнах към хората:
— Всичко, в което обвинявам Кара Нирван, е вярно! Ще го докажа. Персиецът е Жълтоликия, разбрахте ли — Жълтоликия! Това също мога да ви докажа, ако слушате спокойно!
Тогава търговецът на коне се нахвърли срещу мен:
— Млъкни! Иначе ще те застрелям като куче, което само с куршум може да бъде спасено от крастата си!
Много ми се искаше да го пребия от бой, но както ясно се виждаше, хората бяха настроени срещу мен. Затова му отговорих спокойно:
— Не се защитавай с думи, а с дела! Заведи ни в шахтата и докажи, че Стойко не е там!
— Не знам за никаква шахта!
— А аз я знам и ще заведа хората там!
Лицето му коварно потръпна и знаех защо. Не споменавах нищо за галерията, през която възнамерявах да мина. Той трябваше да си мисли, че англичанинът е забравил пътя до галерията. Исках да го накарам да повярва, че ще се отправим към караула, за да влезем през шахтата.
Затова продължих:
— И не само този единствен пленник държи той затворен в шахтата под караула, а и още един, търговеца от Шкодра[65], чиито пари е взел, а иска да си присвои и останалото му състояние. Ще намерите там и този човек. Той и Стойко ще ви разкажат какво им се е случило и тогава ще повярвате, че Кара Нирван е Жълтоликия. Призовавам вас и мухтаря да го арестувате и го отведете до кулата. Нека там ви покаже входа към шахтата.
— Да арестуват мен? — извика Кара Нирван. — Бих искал да видя кой ще го направи! Не знам никаква шахта. Готов съм доброволно да отида. Търсете си сами шахтата, аз не мога да ви я покажа, защото не я знам. Ако я намерите, ще позволя да ме завържете без съпротива, за Да бъда отведен в Шкодра. Но ако се окаже, че той е излъгал, ще искам най-строго наказание.
— Добре, съгласен съм — отвърнах аз.
— Хайде към караула! — чу се веднага от всички страни. — Персиецът бил Жълтоликия! Горко му на този чужденец, ако лъже!
— Не лъжа. Оставяме се изцяло във ваши ръце. Ще оставим дори всичките си оръжия, за да се убедите, че сме миролюбиви и честни хора. Дайте си пушките, ножовете и пистолетите и идете с тези почтени хора в кулата! Ще ги оставя тук в хана, а после с Колами ще ви последваме.
Тази подкана беше отправена към спътниците ми. Халеф беше помогнал при отвеждането на конете в двора. Отново се бе върнал и като му поисках пушката, каза:
— Но, сихди, тогава няма да можем да се отбраняваме!
Не можех да му кажа по каква причина се налагаше да бъдат оставени оръжията. Спътниците ми трябваше да бъдат без оръжие, за да не предприемат непредпазливи действия. Сприхавият хаджия беше в състояние да изложи себе си и останалите на опасност.