— Стриктно ще го спазвам — увери споменатият.
— Хайде да чуем тогава какво си решил!
— Първо персиецът трябва да бъде развързан.
— Защо?
— Защото като най-богат и представителен човек в селото не е свикнал на такова отношение.
— Това отношение си е заслужил като убиец и разбойник, а не като първенец на Ругова.
— Още не е доказано, че е извършил това, в което го обвиняват.
— Не е ли? Наистина ли?
— Да, защото това, че сте го срещнали в шахтата, не доказва абсолютно нищо.
— Но тук има трима свидетели, трима мъже, които могат да се закълнат, че ги е затворил!
— Тогава вината му може да бъде доказана едва след като положат клетва. Аз обаче съм само един обикновен мухтар и не мога да приема клетвата им. Дотогава персиецът трябва да се смята за невинен и аз настоявам да бъде развързан.
— Кога и пред кого ще бъдат дадени показанията, на мен ми е все едно. Аз съм убеден във вината му. Всъщност ти като мухтар си отговорен за всичко, което се случва в твоя район. Съвсем ясно е, че тук са се вършели грабежи и убийства. Ако ти самият не изясниш чия е вината, ще те вържа и ще заповядам да те откарат при мютесарифа в Призрен.
— Ефенди! — извика той изплашено.
— Да, ще го направя! Искам възмездие за извършените престъпления и ако откажеш да арестуваш виновника, значи си в съюз с него и ще бъдеш третиран като негов съучастник и укривател. Вероятно вече си забелязал, че с нас шега не бива. Така че внимавай да не предизвикаш подозрението ми!
Той се смути, защото бях прозрял истината. Дори и да не е бил съюзник на Жълтоликия, поне е имал намерение да му бъде от полза, като застава на страната на богатия персиец. От мен, чужденеца, нямаше какво да очаква. Но заплахата ми все пак оказа необходимото въздействие, защото той попита доста плахо:
— И какво искаш? Какво да направя?
— Настоявам веднага да изпратиш куриер в Призрен, за да съобщи, че Жълтоликия е заловен. Там се намират суваръларите[66] на падишаха. Мютесарифът трябва възможно най-бързо да изпрати един офицер с необходимия брой хора, за да отведат пленника и тукашните му съучастници. Следствието ще се проведе в Призрен.
— Защо мислиш, че Жълтоликия има тук съучастници?
— Убеден съм в това, дори мисля, че и ти си един от тях, и ще се държа с теб като с такъв.
— Ефенди, не позволявам да ме обиждаш така! И как ще бъдат открити тези съучастници?
— Като представител на полицейската власт в Ругова би трябвало да го знаеш. Фактът, че задаваш подобен въпрос, е сигурно доказателство, че нямаш необходимите способности да изпълняваш служебните си задължения правилно и според закона. И за това ще съобщя на мютесарифа. Щом мухтарят на селото не е дорасъл до задълженията си и ако при това, вместо да действа според закона, защитава и закриля виновника, не бива да се учудва, ако му се откаже подчинение. Затова искам благонадежден куриер. Ако потегли веднага, след шест-седем часа ще бъде в Призрен. Жандармите биха могли да пристигнат тук още през нощта.
— Няма да стане!
— Защо?
— Изпращането на куриер е много сложно. Ще избера измежду тукашните жители няколко мъже, които да отведат Кара Нирван в Призрен и да отнесат доклада ми.
— Така ли! Така е най-добре. Те много скоро ще ти донесат обратно доклада.
— Как така? Защо?
— Защото Жълтоликия ще им избяга, дори по-лошо — те ще го освободят. Не, скъпи, няма да стане. Мислите се четат по лицето ти. Ще замине куриер и докато суваръларите дойдат, Жълтоликия ще бъде под добра охрана.
— Кой ще го охранява? Аз и моето заптие ли?
— Не. Ще бъдете освободени от това усилие. Ние самите ще се заемем с пазенето. Спокойно можеш да се прибереш вкъщи и да си гледаш кефа. Ще намеря някое място, откъдето пленникът няма да може да ни се изплъзне.
— Няма да позволя! — упорстваше мухтарят.
— Охо! Я говори по-учтиво, иначе ще заповядам да те накажат с бастонада! Не забравяй, че лично ще говоря с мютесарифа и ще му разкажа колко дълго си отказвал да служиш на справедливостта. Сега отиваме в хана на Кара Нирван. Погрижи се хората навън да не ни пречат! Ако тези хора не ми окажат необходимото уважение, ще заповядам да те затворят в собствения ти затвор и така да те напердашат по ходилата, че месеци наред да не можеш да стоиш прав!
Отправих тази заплаха, за да вдъхна необходимото уважение. Населението беше благоразположено към Жълтоликия. Ако покажехме дори и най-малък признак на слабост, това можеше да има тежки последици. Моите думи обаче не произведоха желаното въздействие. Мухтарят отговори: