— Да, ще тръгнем към пещерата на въглищаря — съгласи се чичо му. — Синът ми е мъртъв и сега ти си наследникът. Като такъв е твое задължение да ме подкрепиш при наказването на кървавото деяние. Добре е, че дойдохте. Така ще имаме шестима храбри мъже, които ще помагат за изпълняването желанията на ефендито.
В това имаше право. Помощта на шестима такива мъже ми беше добре дошла. С Галингре вече наброявахме тринайсет мъже, наистина малка групичка, но все пак достатъчна, за да принудим жителите на селото да се подчинят.
При появата на шестимата скипетари мухтарят излезе. Чувахме, че говори на насъбралите се вън хора, но думите му не можахме да разберем, защото той говореше с приглушен глас. Това ми се стори подозрително. Ако беше нещо справедливо, щеше да говори по-високо. Споделих съмненията си със стареца, който доброволно беше преминал на наша страна, и той излезе, за да може, ако се наложи, да предотврати разбунтуването на хората.
Междувременно Халеф се зае да връща на Стойко ограбените му пари. Спасеният човек установи, че са неговите. После дребосъкът откопча ризницата и дамаскинята, за да му върне и тях заедно с камата. Стойко се колебаеше дали да ги вземе. След като размишлява няколко мига, той се обърна към мен:
— Ефенди, имам една молба, която, надявам се, ще изпълниш.
— Ако е възможно, с удоволствие ще го направя.
— Много е лесна за изпълнение. Вие ме спасихте. Знам, че без вас щях да умра от мъчителна смърт. Затова сърцето ми е изпълнено с благодарност и искам да ви я засвидетелствам. Оръжията, които Хаджи Халеф Омар иска сега да ми върне, са древно наследство на семейството ми. Синът ми, който трябваше да ги носи, е мъртъв. Присъствието им винаги ще напомня на мен и близките ми за неговото убийство, затова много бих искал да ги подаря в знак на моята благодарност. За съжаление ризницата е малка, но на хаджията тя отлично приляга, затова те моля за позволение да му я подаря.
Халеф го прекъсна с вик на възхищение, но Стойко продължи:
— Сабята и камата обаче ще получиш ти, за да си спомняш за мен, като ги гледаш.
Халеф ме гледаше с напрегнато очакване. От моя отговор зависеше дали можеше да получи скъпия подарък или не. Заради него казах:
— По отношение на бронята не мога да кажа нито «да», нито «не». Тя ще бъде собственост на Халеф и той трябва сам да реши дали ще приеме този скъпоценен дар.
— Веднага, веднага! — извика дребосъкът и моментално отново закопча ризницата. — Колко ще се чуди и радва Ханех, най-прекрасното цвете сред жените, като се върна при нея в блестящо сребро! Като ме погледне, ще мисли, че се приближава някой герой от приказките на Шехеразада или пълководецът Салах ес дин[68]. Най-храбрите воини на племето ще ми завиждат. Ще предизвикам възхищението на жените и дъщерите и веднага щом ме съзрат, ще започнат да пеят химните на храбростта. Враговете обаче ще бягат от страх и ужас, защото по блестящата броня ще познаят мен, непобедимия Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах!
Независимо от всичките си преживявания и опит Халеф беше съхранил детската си душа. Въпреки екзалтацията, с която той изрече тези думи, никой не се осмели да се усмихне в отговор. Напротив, Стойко каза по-скоро много учтиво и почтително:
— Радвам се, че бронята ти харесва. Нека тя каже на любимата ти колко много дължа на теб! Надявам се, че ефендито няма да откаже даровете ми.
— За отказ и дума не може да става — отговорих аз. — Не мога да ги взема само защото са скъпоценни. Не се лишавай от съкровище, което дедите ти са смятали за свещено.
Лицето му помръкна. Много добре знаех, че е почти смъртна обида да се откаже подарък на скипетар, но вярвах, че в този случай Стойко ще направи изключение и няма да се разгневи. Ала гласът му прозвуча почти сприхаво, когато попита:
— Ефенди, знаеш ли какво прави един скипетар, когато отхвърлят подаръка му?
— Още не съм попадал в такова положение, за да го узная.
— Тогава ще ти кажа. Той си отмъщава за обидата или ако дължи на оскърбителя благодарност и не може да си отмъсти, унищожава пренебрегнатите дарове. Но в никакъв случай не ги приема обратно. Ще бъде голяма неблагодарност да ти се разсърдя, защото ти спаси живота ми и си доброжелателно настроен към мен. Затова гневът ми ще се обърне срещу предметите, които не ти харесват. Ще бъдат унищожени.
Той извади сабята от ножницата и започна да я извива все повече и повече, така че накрая вече щеше да се счупи.
— Стой! Приемам подаръка ти. Погледни обаче пояса ми, който е претъпкан с оръжия! Къде да сложа сабята и камата? Или предпочиташ да взема двете оръжия, всяко от които е достойно за княз, и да ги отнеса вкъщи, за да ги окача там да ръждясват по стените на жилището ми?
68
Салабин — султан на Египет и Сирия — мюсюлманският герой в третия кръстоносен поход, унищожил армията на франките при Тивериадското езеро и превзел Йерусалим. — Бел. пр.