— Остави тези забележки! — казах аз. — Питах те не за пътя, а за караула.
— Караулът се намира в голяма гора на брега на реката. Всеки може да ти я покаже. Ще намериш там стара, полуразрушена наблюдателница сред огромни развалини. Единият от входовете не е на земята, а високо горе. Някога са го направили така, за да стане по-трудно щурмуването на караула. Който иска да влезе през вратата, трябва да се изкачи по висока стълба.
— А има ли такава?
— Не, сега няма нужда от нея. В зида на определени разстояния са извадени камъни, от което се образуват вдлъбнатини, по които човек може да се изкатери догоре. Горе обаче няма да намериш нищо друго освен развалини и разрушени стени.
— А долу?
— Няма нищо.
— Не вярвам. На какво разстояние от земята е входът към кулата?
— Около два човешки боя.
— По-рано там са били спалните. Долу обаче е имало и други помещения, които сигурно съществуват и днес. Кой строи кула, висока повече от шест аршина, без вътрешни помещения!
— Разбира се, че не е куха, защото въпреки усърдното търсене не е намерено стълбище, което да води надолу. Кулата прилича на кръгла колона, която от земята до определена височина няма вътрешни помещения, а след това става куха. Въпреки това точно под нея има дупки, които не са и никога не са били свързани с нея. Това са кухини от гюмюш мадени[53] от древни времена. Шахтата, която е водела от планината в земята, е била засипана и на мястото са израснали храсти и дървета, така че отворът вече не може да бъде намерен. Имало е също и подземна галерия от брега на Дрина към шахтата, за да отвежда подпочвената вода. Входът на галерията също е бил затрупан и никой не е знаел нищо за нея, докато един от нашите приятели не я намерил. През тази галерия трябва да влезеш в мината. Тя води към вътрешността на земята, докато стигнеш до голямо кръгло пространство, около което има много помещения.
— И в едно от тях се намира мъжът на име Стойко, така ли?
— Да — каза Марко предпазливо.
— В кое точно?
— Ако минеш през галерията, помещението ще е точно срещу теб.
— А заключено ли е?
— Само с дървено резе, което лесно може да се издърпа.
— Нормално проходима ли е галерията?
— Толкова, че дори не ти е необходима светлина. Води право напред и се спуска равномерно надолу. Подът е покрит с дъски, които са малко хлъзгави. Тези дъски водят до едно място, където минават над една подземна цепнатина, но са така добре закрепени, че не съществува абсолютно никаква опасност.
При тези думи Марко пренебрежително сви рамене, за да подчертае безопасността на ситуацията, но от очите му ме стрелна коварен, триумфален поглед, а черните му вежди се вдигаха и спускаха, сякаш ги движеше пружинираща мисъл. Този поглед, свиването на веждите не бяха траяли и половин секунда, но за мен бяха много красноречиви и вече знаех какво ме очаква. Тъкмо над тази цепнатина ме очакваше опасността!
Впрочем Марко още от самото начало ме бе излъгал. Долната част на кулата сигурно не беше строена без помещения. Ако зидовете бяха дебели два аршина, те представляваха достатъчно добра защита срещу враговете, още повече че истинският вход се намираше високо над земята. Предишните обитатели на караула, стражите, са имали нужда не само от жилищни помещения, но и от зимници и сводести подземия. Защо те да не са били в долната част на кулата и отгоре на това е трябвало да се пилеят толкова време и строителни материали за плътното й иззиждане?
Дали там наистина е имало сребърна мина? В такъв случай ще е било преди турското владичество, по време на управлението на българските ханове. За управлявалия от 888 г. до 927 година цар Симеон например се знае, че не само царството е достигнало най-големите си размери, но грижливо били развивани също търговията, изкуствата и науката, а на много места били добивани и благородни метали. Владенията му се простирали на запад приблизително до днешен Призрен, тоест мястото, където сега се намирахме ние. Така че наистина беше възможно да е била изкопавана такава шахта. Границата на държавата, която е минавала оттук, е била осеяна с наблюдателници и за един от караулите е била използвана тази мина.
Ако предположението ми беше вярно, то можеше да се приеме, че при близостта на границата с враждебните народи тази шахта не е излизала на открито, а е свършвала в кулата. Ученият говореше за развалини, каквито наоколо имало. Вероятно тъкмо под тях или поне под закрилата на охраната в караула се намираше този отвор.