— Знам какво си намислил — отвърна Халеф. — Няма да изпълниш обещанието си. След като ти призная всичко, ще ми се присмеете и няма да удържите на думата си.
— Ще я удържим.
— Заклеваш ли ми се?
— Заклевам ти се във всичко, в което вярвам и почитам. Сега бързо решавай, защото милостивото ми настроение няма да трае дълго!
Халеф се престори, че размишлява, а после каза:
— Какво ще получа от ефендито, като умра? Предпочитам да остана жив, затова ще ви дам сведения.
— Това се казва късмет! — каза Манах. — Тогава първо ни кажи, кой е твоят господар всъщност?
— Не сте ли чували, че е немец?
— Да, вече са ни го казвали.
— И вие вярвате ли го? Може ли един алеман да има всичките три паспорта от султана?
— Означава ли това, че не е алеман?
— Няма нищо общо!
— Но е гяур, нали?
— И това не е вярно. Преструва се, за да не се досети някой кой е всъщност.
— Кажи го тогава най-сетне! Кой е той?
Халеф направи изключително важна физиономия и отговори:
— По външния му вид трябва да сте установили, че не е кючюк адам[4], а нещо изключително. Бях се заклел да не издавам тайната му, но ако не говоря, ще ме убиете, а смъртта отменя всички клетви. Трябва да знаете, че той е шахсаде[5] от чужда страна.
— Кучи син! Да ни будалкаш ли смяташ? — извика Манах ал Барша.
— Не е моя вината, че не ми вярвате.
— Да не би ефендито да е син на падишаха?
— Не. Нали ви казах, че не е оттук.
— От коя страна?
— От Хиндустан[6], която се намира зад Персия.
— Защо не си стои там? Защо обикаля из страната ни?
— За да си търси жена.
— Жена? — попита Манах ал Барша, но не с тон на учудване, а с онази физиономия, която немецът обикновено прави, когато възкликва «аха!».
Това твърдение на хаджията не се стори на тези хора невероятно. Стотици ориенталски приказки разказват историята на царския син, който пътува инкогнито, за да си избере за жена най-голямата хубавица, която винаги е дъщерята на някои изключително бедни хора. Възможно беше и сега да е така.
— Но защо я търси тъкмо тук? — гласеше следващият въпрос.
— Защото тук са най-хубавите дъщери и защото му се е присънило, че тук ще намери цветето на своя харем.
— Да си я търси тогава! Защо обаче се е загрижил за нас?
Въпреки опасното положение, в което се намираше, дребосъкът не можеше да не се сдържи да не направи някоя от лудориите си. Той сериозно каза:
— За вас ли? И през ум не му минава. Интересува го само мюбарекът.
— Защо?
— Защото в съня си е видял бащата на красавицата, а също и града, в който може да го намери. Градът е Остромджа, а бащата е старият мюбарек. Защо мюбарекът бяга от моя господар? Нека му даде дъщеря си и като кайната[7] на най-богатия индийски принц ще получи голяма власт.
Тогава от съседната стая се чу ръмжащият глас на ранения човек:
— Млъкни, кучи сине! Никога в живота си не съм имал дъщеря. Лъжите извират от устата ти като гъсеници. Да не мислиш, че не знам кой е господарят ти, на когото желая мъките на ада? Досега съм мълчал, защото исках да избера най-удобния момент за отмъщението си. Затова за съжаление не го казах и пред съда в Остромджа. Но вече трябва да говоря. Лъжата ти е толкова голяма, че ушите ми пламнаха от нея. Ще кажа това, което знам. Не бива да мълча повече.
— Какво е то, какво? — питаха останалите.
— Знаете ли, хора, че този чужденец не е нищо друго освен един проклет сквернител на фраси и мюбареке[8]. Видях го в Мека, свещения град. Разпознах го, стоях до него и протегнах ръка да го пипна, но шейтанът му помогна да се измъкне. А имам всички основания да предполагам, че този Хаджи Халеф Омар му е помогнал да оскверни с погледа си на християнско куче най-голямата светиня на мюсюлманите. Не съм забравил лицето на този неверник и го познах веднага щом мина край мен с коня си, когато стоях на пътя пред Остромджа като сакат просяк. Не се поддавайте на заблудата от безочливите му лъжи, а отмъстете по най-страшен начин за това злодеяние!
Дълго размишлявах какво наказание да бъде наложено на този престъпник, но не можах да открия такова, което да ми изглежда достатъчно голямо. Помислете вместо мен и действайте! Но го направете веднага и както трябва.
Старецът бе говорил бързо и възбудено като човек в треска. После силно простена, защото го завладяха болките от раната му. Беше така, както бях казал: отнесли го бяха в спалнята.