— Не убивай, Омар, не убивай! — предупредих го аз. Арабинът хвърли ножа и хвана противника си за гърлото и с дясната ръка. Спуснах се към Халеф, който най-много се нуждаеше от помощ. Нанесох удар със сабята на единия от нападателите му по раменете, а на другия по бедрото. Те се отдръпнаха от Халеф с вой, а после освободих и Оско от врага му, като хвърлих сабята, взех една от лежащите на земята пушки и го ударих по главата с приклада.
— О, Аллах! — извика Халеф, като дълбоко си поемаше дъх. — Това беше помощ в най-голяма беда, сихди. Скоро щяха да се докопат до мен. Накрая насреща ми се бяха нахвърлили трима души!
— Ранен ли си?
— Не знам. Но кафтанът ми е тежко ранен. Ето го там. Откъснаха му ръкавите и надупчиха предниците му. Повече няма да може да бъде върнат към живот.
Дългите му поли наистина висяха на парцали. Явно Халеф се бе намирал в доста затруднено положение. Не беше ранен, но лявото рамо го болеше от удара с приклад, който беше получил. Оско също не беше ранен, но Омар имаше дълбока кървяща рана под лакътя.
Халеф бързо го превърза, като за целта използва парцалите от кафтана си. Аз обаче отидох-при англичанина, чиято неподвижност ме обезпокояваше. Прегледах го. Слава богу, не си беше счупил гръбнака. Дишаше и като го разтърсих по-силно, дойде в съзнание, отвори очи, погледна ме втренчено и каза:
— Good morning, Sir[55]! Защо сте станали толкова рано?
— Да, време е и вие да ставате — подиграх му се аз. — Иначе за вас няма да е добро утро, а лека нощ! Изглежда, доста силно сте си ударили главата.
— Ударил ли съм се! Как! Кога? Къде съм всъщност? Той седна и учудено се озърна наоколо. Махнах на Халеф да дойде, за да му припомни случилото се, а аз отидох при Бибар, който лежеше в локва от кръв. За да не му изтече кръвта, трябваше да се вземат бързи мерки. Отрязах тясна ивица от ремъка на една пушка и здраво стегнах с нея ръката му над отрязаното място, така че вече се появяваха само по няколко капки кръв. По същия начин увих още един ремък зад първия, а после превързах раната му с парчета от кафтана.
Най-напред трябваше да накарам Халеф да яхне врания жребец и да се върне в Коласчин, за да доведе хора, на които да предадем победените мъже. Оско препусна към мястото, където бяха паднали пушките и поясът ми, за да ги вземе. Омар беше ранен и можеше само да огледа заедно с мен бойното поле. Линдси се беше изправил и накрая си спомни всичко, което беше станало до момента на падането му.
— Дяволска история! — изръмжа той. — Да изгубя съзнание тъкмо в най-голямата тупурдия! Ще се пръсна от яд! Yes! Но сте се справили и без моята помощ.
— Разбира се, сър Дейвид. Вероятно с вашата помощ нямаше да можем да се справим така.
— Какво?
— Казвам, че сигурно е било в наша полза, че тъкмо в този момент бяхте полегнали да си поспите. Помощта ви щеше да ни донесе само вреда.
— The devil! Не бъдете толкова груб!
— Не, само съм откровен. Имате необикновената способност да обръщате всичко наопаки.
— Охо! Сам сте виновен за всичко. Вие ме съборихте от коня!
— След като преди това вие се блъснахте в мен като боен кораб!
— Нищо не можех да направя, мистър Кара. Златистият кон беше пощръклял.
— А после обезумя моят жребец. Ако това не се беше случило, щяхме да се измъкнем, без косъм да падне от главите ни и да проливаме кръвта на други хора.
— Голяма работа. Негодниците си заслужиха пускането на кръв. Ние сме победители само с една ранена ръка. Великолепно! Yes! Как бяха разпределени ролите?
— Срещу Омар имаше един, Оско се биеше с двама, а срещу Халеф — трима. Виждате, че трябваше да сме будни. Хайде да огледаме хората!
Това, което още трябваше да свършим, беше, да превържем ранените, а на тези, които бяха само в безсъзнание, да вържем ръцете зад гърба. Убит беше само един: този, който бях видял да лежи пред Халеф. Хаджията беше стрелял с пистолета си в главата му.
Ето че Оско се върна. Водеше коня си за юздите. Върху седлото седеше един ранен в ръката човек.
— Водя един мъж, когото си свалил от скалите с изстрел, сихди — съобщи Оско. — Не е мъртъв.
— Знаех — отговорих аз. — Можеше да умре само ако при падането си беше счупил гръбнака, защото, като стрелях, се прицелих в ключицата му. Превържете го! Ще се върна при конете на тези хора.