Но все пак, когато се скарва почти окончателно със строгия Пелтан и трябва да намери нов възпитател за Морис и мадам д’Агу й предлага брата на Малфий — Леон (защото не смее да спомене за Фелисиен), Санд неочаквано се спира на втория. Малко по-късно тя се настанява заедно с него във Фонтенбло, в „Отел Британик“, докато Морис се намира в замъка Ар, близо до Ла Шатр, у Гюстав Папе. Малфий е вече „възвишено същество“, поразително предан и тъкмо с него тя решава да отиде на поклонение до клисурите Франшар, където е прекарала една незабравима нощ с Мюсе. Престоят във Фонтенбло е нарушен от лоши известия. София-Виктория Дюпен се разболява тежко и дъщеря й заминава веднага за Париж да се грижи за нея.
Жорж Санд до Гюстав Папе, 24 август 1837:
Скъпи приятелю, загубих горката си майка! Тя угасна тихо и спокойно, без агония, без да усеща края си, с мисълта, че заспива и ще се събуди след малко. Знаеш, че беше чиста и кокетка. Последните й думи бяха: „Оправи ми косата“. Горката женица! Нежна, интелигентна, артистична, великодушна; зла в дреболиите и добра в големите неща. Много страдания ми е причинявала и най-големите ми нещастия се дължат на нея. Но напоследък поправи всичко и аз видях със задоволство, че най-после ме разбра и оцени по справедливост. Имам чувството, че направих за нея всичко, което бях длъжна.
Жорж Санд до Мари д’Агу, 25 август 1837:
Писах ви в Женева, надявам се да сте получили писмото ми. Писах ви, че ме сполетя голяма скръб: горката ми майка беше на умиране. Прекарах няколко дни в Париж, за да бъда при нея в последните й часове. През това време получих тревожна вест (която се оказа невярна) и изпратих Малфий в Ноан да потърси сина ми, защото ми съобщиха, че бил отвлечен. Докато отивах да го посрещна във Фонтенбло, майка ми издъхнала тихо, без никакво страдание. На другата сутрин я намерих вече изстинала в леглото; когато я целунах, усетих, че така наречената кръвна връзка не е празна приказка, както често мислех в дни на недоволство. Горката ми майка я няма вече! Почива в слънчев кът, под прекрасни цветя, из които прелитат пеперуди, без да се сещат за смърт. Бях така поразена от веселия гроб в гробището Монмартр във великолепния ден, че се питах защо толкова неутешимо плача.
Така завършва най-голямата драма и най-нещастната обич в нейния живот.
Смятала е, че Морис е отвлечен от Казимир. Един приятел от Ла Шатр й е писал, че Казимир се мяркал нататък. Нищо подобно. Папе предава Морис на Малфий и приема да се грижи за Соланж.
Фелисиен Малфий до Жорж Санд, 16 август 1837:
Морис е при мене; всичко бе изпълнено според желанията ви с най-добросъвестна точност. Простете за несвързаното писмо; имам да уреждам толкова дреболии, че не зная откъде да почна и къде да свърша. Морис е много добър и мил, възхитен, че ще ви види отново. Много е добре. Никой в Ноан или Ар не е виждал господин Дюдеван… Преди да тръгнете за Фонтенбло, изпратете да вземат от брат ми вашите „Дзиади“87 и сламената ви шапка, за да има с какво да запълните главата си и да я покриете. Прекрасно! Молете се за мене. Janto Giorgio!88 Как ми се спи! Veni, vidi, dormi! Vostrissimog.89
Най-странно е това, че на Казимир, който не се е опитвал през август да отвлече Морис, хрумва през септември глупашката мисъл да отвлече Соланж и да я отведе в Грийери. Страшно ядосана, Жорж получава заповед за съдействие от административната власт, отива с пощенска кола в Нерак, придружена от Малфий и един адвокат, иска съдействие от помощник-префекта и той нарежда на полицията да блокира Гийери.