„Най-после, не зная по какво демонско внушение, у него възникват подозрения и той отива да дебне пред дома на Шопен, където Жорж ходи всяка нощ. Тук драматургът става драматичен, крещи, реве, беснее, заканва се, че ще убива. Приятелят Гжимала се втурва между именитите съперници; успокоява Малфий, а Жорж офейква с Шопен да се наслаждава на любовта си под сянката на миртите в Палма! Съгласете се, че тази история е много по-хубава от измислените…“
II
Зима в Майорка97
Санд има сериозни основания „да се наслаждава на любовта“ далеко от Париж. Ако не замине, тя се излага на нови пристъпи на ревност; Морис ще се чувствува по-добре в топъл климат; Шопен кашля обезпокоително и се страхува от скандала на една всеизвестна връзка, която би ужасила неговото набожно семейство. Самата тя работи навред еднакво точно и както винаги жадува да живее съпружески с новия си любовник. От пет години насам е имала големи скърби и големи неприятности; сега желае едно тихо убежище. Нейните испански приятели, държавникът Мендизабал, полугений-полуавантюрист, и консулът Марлиани й хвалят Майорка. Решават, че тя ще тръгне с двете си деца, на малки преходи, през Лион, Перпинян и Барселона, а Шопен ще ги настигне по пътя и ще отплават заедно за Балеарските острови. Според плана, Шопен пристига в Перпинян „свеж като роза и розов като репичка“.
В Палма, на остров Майорка, те пристигат през ноември 1838; от Париж заминават при студено време; в Испания намират слънце и първото впечатление е прекрасно.
Шопен до Жул Фонтана, 15 ноември 1838:
В Палма съм, под палми, кедри, алое, портокали, лимони, смокини и нарове… Небето е тюркоазеносиньо, морето — с цвят на лазурит, планините изумрудени. Въздухът? — Въздухът е точно като небето. Дните са слънчеви, всички тук са в летни дрехи, топло е; нощем по цели часове песни и китари. Огромни балкони, откъдето лози се спускат по стени, останали още от арабско време… Градът, както всичка тук, напомня Африка… С една дума, очарователен живот…
Но скоро се разочарова. Две грозни мебелирани или по-точно празни стаи; походни легла с корави дюшеци, един сламен стол; за храна риба с чесън; къщи, хора, дори въздухът по полето са пропити с миризма на гранив зехтин, от която ви се повдига; всичко това е предостатъчно, за да развали настроението на взискателно и изтънчено същество. Винаги дейна, Санд намира жилище и решава да го преустрои, но в Майорка работят бавно и лошо. Дълго време живеят почти на открито, без стъкла на прозорците, без ключалки. Най-после някой си сеньор Гомец им дава под наем, срещу сто франка на месец, една вила в подножието на планината. С подкрепата на любовта първите дни са приятни. Нежни разходки, прекрасни вечери на терасата посред декември. Санд си припомня венецианските нощи, тайнствения плисък на водата по мрамора, нощите в Ноан с песента на славеите. В Майорка владее дълбока тишина, нарушавана само от звънчетата на ослиците и глухия, далечен глас на морето. Но очарованието не трае дълго. Настъпва дъждовният сезон. Същински потоп. „Домът на вятъра“, който са наели от сеньор Гомец, заслужава името си. Влажен, без камини, той не е бил строен да устоява срещу урагани. Стените му са толкова тънки, че варта, с която са измазани, набъбва като гъба. Ледна наметка покрива раменете им. Задушаващата миризма на мангалите предизвиква пристъпи от кашлица у горкия Шопен.
Отсега нататък той ще вдъхва страх и ужас на населението. Свирепият Гомец се оплаква (според Санд), че „ние държим един човек, който държи една заразна болест; и поради това той ни моли да се махнем от двореца му…“ Тримата лекари на града се събират за консулт. Шопен до Фонтана: „Единият душеше храчките ми; другият прислушваше мястото, откъдето храча; третият ме прислушваше, докато храча…“ Той успява с голяма мъка да избегне пускането на кръв и поставянето на везиканти. Тъй като испанските лекари твърдят, не без основание, че туберкулозата е заразителна, сеньор Гомец изгонва наемателите си; те трябва да се настанят във Валдемозката обител — полуразрушен монастир, изоставен от прогонените монаси. Един политически емигрант, принуден да напусне незабавно страната, им отстъпва мебелите и килима си. За това планинско убежище заминават към средата на декември, през склонове, обрасли с изтравниче и лилии.