Балзак до Евелина Ханска, 15 март 1841:
1841: Тя живее на ул. Пигал №16, в дъното на градина, над конюшня и навес за коли на къщата, която е към улицата. Има трапезария с дъбови мебели, украсени с резба. Малкият й салон е светлокафяв, а салонът, където приема, има великолепни китайски вази, всички пълни с цветя. Всякога има и жардиниера с цветя. Мебелировката е в зелено; барче с интересни дреболии, картини от Делакроа, неин портрет от Каламата… Великолепно четвъртито пиано от палисандър. Освен това тук е постоянно и Шопен. Тя пуши само папироси, нищо друго. Става едва в четири часа; тогава Шопен вече прекратява уроците си. У нея се отива по една права и стръмна стълба. Спалнята й е кафява; леглото — два дюшека на земята, по турски. Ecco, contessa101…
В 1842 година услужливата и опасна мадам Марлиани намира за Шопен и Санд два апартамента на Орлеанския площад; един много светъл блок между улици, покрити с пясък, с много дървета, с благородния вид на италиански дворец, гдето на улица „Тебу“ №80, в къща, непроменена и до днес, е живяла и тя. В същия блок живеят не само Марлиани, но и скулпторът Дантан, танцьорката Талиони и младото семейство Виардо. Луи Виардо, писател и общественик от левицата, е още от 1838 година любим приятел на Санд; представил го е Пиер Льору. Полина Гарсиа, девойче с очарователен глас, сестра на Мария Малибран, е била въведена някога в живота на Санд от Мюсе, който ухажва едновременно певицата Малибран и трагичката Рашел. Санд обиква Полина Гарсиа и по-късно я сближава с Виардо, честен човек, когото тя смята достоен за тази очарователна девойка. Семейство Виардо има много деца и нарича Санд „нашият добър дух“.
Орлеанският площад се превръща по този начин в един вид комуна: „Намислихме дори да готвим общо и да се храним заедно у мадам Марлиани, нещо по-икономично и по-приятно, отколкото всеки да яде у дома си…“ Събират се вечер на музика, на четене. Санд и Шопен са обединили приятелите си. Приятели на Санд са Пиер Льору, Делакроа, Балзак, Хайнрих Хайне, Емануел Араго, по прякор Биня, Бокаж, Мари Дорвал, Ортанс Алар и всички берийци; приятели на Шопен са музиканти, светски дами и поляци: княгиня Сапиеха, княгиня Марселина Чарторижка, Мицкевич (поет в изгнание и преподавател в Колеж дьо Франс), графиня Делфина Потоцка, на която той обожава гласа, Джеймс и Бети Ротшилд. Като последица Санд става славянофилка и започва да пее хвалебствия за Мицкевич, а Шопен се сприятелява с Южен Делакроа, денди като него. И двамата чувствителни, впечатлителни, аристократи по обноски и разбирания, те са по-близки един към друг, отколкото към демократичната си приятелка.
Хайнрих Хайне, друг чест посетител на Орлеанския площад, се харесва на Санд със своя хумор. И той, като всички, е бил влюбен в нея, но тази „безумна страст“, останала без успех, не трае много. Той я нарича: „мила братовчедко“, завършва писмата си: „Сърцето ми целува вашето“; пише: „Изпращам обратно романа ви, който много прилича на вас: хубав е…“ Забавлява Санд, като нарича Алфред дьо Мюсе: „млад мъж с голямо минало“. Но тя не знае, че за нея е извадил прякора „емансиматриса“102. Той не може да устои на удоволствието да измисля някоя язвителна закачка, но се възхищава и от жената, и от писателката. Никой не е описал по-добре нейното величие и ведрото й спокойствие: „Колко е хубава Жорж Санд и колко безопасна е дори за злите котараци, които с една ръка я милват, а с другата я дращят; дори за кучетата, които джафкат свирепо подир нея; като луната, тя ги гледа отвисоко и кротко…“