В новите си книги тя ще представя брака все повече и повече заслужаващ почит. Любовта, угодна богу, се диктува наистина от сърцето, но тя се различава от животинския инстинкт по това, че при избора, който е изключителен и трябва да бъде траен, участвува и разумът. „Ами ако любовта умре — пита една героиня от романа «Констанс Верие», актрисата София Модзели, създадена по образа на Мари Дорвал, — не трябва ли да се потърси другаде? — Защо другаде? — възразява героинята. — Използувайте по-добре силата, която приписвате на сърцето си, за да го излекувате от престъпната му отегченост.“ Да убиеш в себе си дивия демон на желанието, да опознаеш по-добре мъжа, с когото си свързана, вместо да търсиш друг, това е тайната на щастливия брак. Балзак се гордее, че е разяснявал някога това на Жорж; но по такива въпроси времето е по-добър учител от приятелите.
Жорж Санд до Сент Бьов, 15 декември 1830:
Аз съм стръмна пътека, която се изкачва или се спуска независимо от желанието ми. Животът ме води, където иска, и от дълги години вече този въпрос така малко ме занимава, че не се отбранявам от нищо; минавам през светли области и благодаря богу, загдето ме е допуснал в тях: но как е станало това, не зная. Може би съм била с добро намерение: Pax hominibus bonae voluntatis…125
II
Семейният кръг
Новата философия за брака идва у Жорж твърде късно, та не може да осигури семейно благоденствие за нещастния Казимир, а не изглежда и вероятно бракът им някога да се възобнови. Случва се, че колкото повече жената се стреми да опознае съпруга си, толкова по-малко приятни черти намира у него. В такъв случай напразно би се проповядвало помирение. Санд трябва да знае това по-добре от всеки друг. Обаче старите жени не виждат тези драми от гледището на младите. Те мислят за тях не вече заради себе си, но за своите дъщери, снахи и внучки; а човек е всякога достатъчно силен да противостои на чужди страсти. Майката на Соланж Клезенже не може да преценява и чувствува като съпругата на Казимир Дюдеван.
Соланж и майка й са строги една към друга. Санд и Морис са се обединили срещу лошото момиченце, което разпространява така коварно и правдоподобно своите разобличения, че хората около нея започват най-после да се ненавиждат, без да разбират защо. „Дори петлите ставаха по-войнствени и кучетата по-зли, щом дойдеше Соланж.“ Наблюдавала още от детинство любовните връзки на майка си, тя ги осъжда, а след това й завижда. „Когато й говорех за бога — казва Санд, — тя ми се смееше в очите.“ Трябва да се признае, че Соланж е минала през добра школа за лека любов. Но Жорж не съзнава това. Тя не може да се види така, както я вижда Соланж. „Тя се самоизмамва — пише сурово Сент Бьов, — че хората няма да повярват истината и че приказките в края на краищата ще надделеят.“ Нейното държане е по-искрено, отколкото той е предполагал. Грубият ум на Соланж, дръзкият й цинизъм възмущават мадам Санд едновременно като майка, буржоазка и романтичка. При все че се наричат „дебеланката ми, мъничката ми, миличката ми“, двете жени не се обичат. По времето на Шопен между тях съществува тайно съперничество. Поведението на Соланж тогава е осъдително. По-късно Санд желае да прости и мисли, че е простила. Два пъти й дава зестра — най-напред, като й отстъпва голямата къща Нарбон, след това — при секвестирането й — една годишна рента; надява се да закрепи така брака на дъщеря си.
Но това не става. Клезенже е луд и прави за една година толкова дългове, че продажбата на ипотекираната сграда става неизбежна; разорява съпругата и чувствително накърнява състоянието на тъща си; защото Санд се опитва напразно да го спаси. Обаче Соланж, вярна на системата си да клевети своите близки, разказва на приятеля си Баскан, че е преследвана „от кредиторите на майка си“. Тя е потайна и крие от майка си положението в своето семейство. „За нея мога да науча само това, което благоволява да ми каже, а тя казва само това, което смята, че е в нейна полза…“ Раждането на малката Жана Клезенже, наречена Нини, довежда до известно помирение, но не и до сближаване между майката и дъщерята. „От двамата Клезенже е по-луд, но не по-лош“ — казва Санд. През февруари 1851 година Соланж и Нини идват в Ноан.
Жорж Санд до Огюстин дьо Бертолди, 24 февруари 1851: