Бележник на Жорж Санд, 29 август 1853: „Дъждовно и студено. Поправям Мемоарите. Показвам се навън едва след вечеря. Времето е хубаво; ясно е; много добре виждам кометата в яркочервения залез… Мансо в ролята на Отшелника, Морис — на Бертран, Ламбер — на Лелия импровизират пиеса в горски декор. Човек може да умре от смях, като гледа костюмите им. Представлението е много хубаво и забавно с патоса и безсмислието си. Много ме развлече, главно защото не очаквах такова нещо… Па-де-дьо и балет от Ламбер (като дяволка) и Мансо (като монах), за да се представи изкушението на свети Антоний; великолепно нещо!… Пиесата се нарича «Вяра и съмнение»…“
Бележник на Мансо, 17 ноември 1853: „Заминаваме от Ноан в три часа сутринта. Морис иска да поспи един час и отказва да хапне от бекаса, който Мансо така хубаво разрязва. В Шатору пристигаме преди шест часа; невъзможно беше да задържат конете! В девет и половина заминаваме за Париж… Вземаме само едно купе! Влакът пристига в Париж в шест часа вечерта. Жан126 се занимава с багажа. Вечеряме у Маньи, прибираме се. Мадам подрежда бельото си и си ляга в десет и половина. 19 ноември 1853: Мадам е доста добре… Репетиция на първите шест картини.127 Съкращения. Ваез128 е разярен от артистите. Вечеряме у Маньи, после с Морис, мадам Соланж и Нини отиваме в «Одеон» да видим «Подхвърления»…“
Бележник на Жорж Санд, Ноан, 19 декември 1853: „Великолепно време. Отивам с кола в гората Мание заедно с Нини и куклата й. На капрата сяда Жан с лопати и кошници. Газим в кал, но донасяме великолепен добив за Трианоните… Нини е много мила, разпитва ме по пътя «какво става с човека, когато умре»… 27 декември 1853: Цял ден вали сняг. Рибите останаха под леда; опитват се да ги освободят. Птиците мълчат. Моят Трианон напомня Швейцария… Пиша писма и преписвам по малко «Теверино»… Отец Олар и черният Петър идват на вечеря. Селянинът не се нахранва добре (защото селянин никога не вкусва непознато ястие). Емил го убеди да опита портокаловата ракия. Играя на карти с Мансо, след това с Емил сверявам «Даниел». Качвам се в десет часа. Пиша стихове за отец Олар и за Емил, после преписвам «Теверино»…“
Бележник на Мансо, 28 декември 1853: „Много сняг, Мадам е добре, за гимнастика рине снега с лопата, и то така усърдно, че й става горещо като през август! Шараните продължават да мрат. Мансо никога няма да убие дрозд… 29 декември 1853: Нини се върна от мадам Перигоа129 с много играчки. Прехласна се от роклите, пристигнали тази сутрин за нея от майка й.“
Както Аврора бе обединявала някога двете дами Дюпен, така и сега внучката обединява за няколко дни майката и бабата. Те се възхищават заедно от приказките й.
Жорж Санд до Соланж Клезенже, 9 февруари 1854:
Тук няма нищо по-интересно от Нини; тя весели цялата къща заедно с Мансо, който дотолкова се вдетинява, че тя често ме запитва: „Бабо, още по-глупава ли съм от него?“ Все така си е очарователна…
Жорж Санд до Огюстин дьо Бертолди, 12 март 1854:
Животът в Ноан си е все същият. Тук е Соланж, но тъй като не се забавлява кой знае колко, няма да се задържи за дълго. Най-умното нещо, което прави, е, че ми оставя очарователната Нини, без която не мога. Мансо се грижи за мене като някоя добра старица. Той е прекрасен младеж и ми прави компания колкото и да съм намусена. Морис има успехи в Париж…
Но между Соланж и нейния кирасир не се постига никаква трайна спогодба. През май 1854 нова катастрофа. Научил за връзката на жена си с граф Карло Алфиери, депутат от Алба в Пиемонтския парламент, Клезенже нахълтва разярен в стаята на Соланж. След ужасна сцена заграбва всички писма от любовника и ги изпраща на своя адвокат Бетмон със следните редове: „Какво да правим? Намерих сили да не я убия…“ Той напуска семейното жилище, отива в Ноан с „една личност с ордени“, за да вземат Нини, и иска раздяла, този път в своя полза, срещу изневерилата жена. Нещастното дете минава отново от ръце в ръце, поверявано ту на кръстницата си мадам Баскан, ту на баща си, който го дава най-после в пансион. Писмата на Жорж Санд до мадам Баскан показват, че не е знаяла цял месец какво става с внучката й.
Тази случка дава съвсем неочаквана последица. Сломена от толкова вълнения, Соланж иска да потърси опора във вярата. Набожният й братовчед Гастон дьо Вилньов „я тласва в ръцете на отец дьо Равиньян“. И тя се оттегля в Сакре Кьор: „Ако не повярвам в бога, не ще бъде по моя вина. Ще ограбя във всеки случай Хенрих IV, като кажа: «Дъщеря ми заслужава една литургия»“130. С надежда да получи подкрепа от небето, за пръв път в живота си тя проявява малко смирение: „Само чудо би могло да върне дъщеря ми. Господ върши чудеса. Но дали съм заслужила да направи чудо за мене? Не…“ Както винаги ловка, Жорж Санд използува веднага случая: „Ако си наистина благочестива, помири се с Огюстин“. Действително преобразена, Соланж се съгласява на това помирение.
127
128
130
Когато Хенрих IV се отказва от калвинизма, за да получи френската корона, и всички го осъждат за вероотстъпничеството, той отговаря: „Париж заслужава една литургия“. — Б.пр.