Очакваното чудо става на 16 декември 1854 година. Съдът издава решение за раздяла на съпрузите и поверява детето на баба му.
Жорж Санд до Соланж Клезенже, 17 декември 1854:
Какво щастие, моето момиче! Ето кое трябва да затвърди вярата ти! Бог ни дойде на помощ и към каквато религия да принадлежим, ние чувствуваме тази помощ, когато я търсим и се молим за нея. Трябва да дойдеш веднага, но заедно с Жана…
Наближава Нова година. Какво тържество ще устроят в Ноан за Нини, ако се върне тъкмо сега! Уви! Трябва да изчакат, докато решението им бъде официално съобщено; Клезенже може все още да го обжалва, а адвокатът Бетмон е неумолим. На 1 януари 1855 година Соланж може само да занесе играчки в пансиона Делиниер, на улица „Шатобриан“. Самата тя намира под вратата си, както по времето, когато е била дете, четири бездарни стихчета, писани от Жорж — от развълнувана и разтревожена майка:
Едно временно постановление оставя детето в пансиона. „Бащата извежда дъщеря си през януари — пише Санд, — без да забележи, че тя е с лятна рокля!“ Вечерта я връща болна и заминава веднага на лов далеко от Париж, неизвестно къде. Санд е неспокойна. 29 декември. 1854: „Gloomy131 ден. Мисля само за Нини. Пиша писма. Размислям.“ Уви! Черните предчувствия скоро се потвърждават. Малката се разболява от скарлатина и много бързо умира.
Жорж Санд до Шарл-Едмон, 7 февруари 1855:
Най-ужасното е това, че ми убиха горкото дете… Отидох да го видя; съдът го бе поверил на мене. Бащата упорствуваше от самолюбие… Обжалва решението, което поради това не можеше да се изпълни веднага… Напразно писах на неговия жесток и студен адвокат, че за нещастното дете се грижат зле в пансиона, гдето бащата го бе дал!… Повикаха майката и се съгласиха да я оставят при детето, когато разбраха, че е загубено. То издъхва в ръцете й, като се усмихва и приказва, задушавано от общо подуване: „Не, мамичко, няма да отида в Ноан. Няма вече да изляза оттук!…“
Бележник на Мансо, 14 януари 1855: „Към десет часа нарочен раздавач от Шатору донесе телеграма, че страданията на горката Нини завършили нощес. Мадам е в отчаяние и всички заедно с нея… 16 януари 1855: Пристигнаха Соланж, Ламбер, Емил… и Нини! Оставиха я веднага в черквата. Урсула132, Перигоа, Верн133, мадам Десер и мадам Перигоа идват за погребението. В един и половина малката бе погребана от Бонен, Жан, Силвен134 и градинаря.“
Бележник на Жорж Санд, 17 януари 1855: „Спах, след като изплаках всичките си сълзи. Непрекъснато мислех за нея и струва ми се, че тя ми отговаряше. Сол е сломена и затова е по-спокойна. Писах няколко писма… Соланж стана за вечеря. Препрочитаме «Лоранс»; тя се старае да слуша. Прибирам се в един часа. Все така съкрушена. 18 януари 1855. Днес нищо ново. Не работя. Разхождам се без цел. Цял ден разговарям тъжно. Всичко е покрито със сняг. Соланж е хремава и болна. Четем Купър. Шия с вълни. Морис и Ламбер рисуват с бои с лепило. «Лоранс»: поправки.“
Бележник на Мансо, 23 януари 1855: „Мадам е доста добре. Снегът започва да се топи… Мадам и мадам Соланж записват бележки из живота на горката Нини (ще пишат: «След смъртта на Жана Клезенже»). Вечеря. Разговори за бъдещия живот. Бродиране с вълни. Купър. Мадам Соланж е хремава; цялата е в синапизми. Мадам ще продължи тази нощ бележките за Нини по всекидневните ни записи.“
Не бива да осъждаме строго потребата, изпитвана от Жорж Санд, да напише статия за смъртта на внучка си. Най-искрените чувства на един писател се превръщат в думи и фрази. Често пъти той чувствува само това, което може да напише. Жорж се опитва да пише, след това гледа куклите на Нини, книжките, ръчната й количка, лейката, мъничките й ръкоделия, градината, която са направили заедно. „Провидението е много жестоко към човека, особено към жената“ — казва тя.
Жорж Санд до Огюстин дьо Бертолди, 18 януари 1855:
Благодаря за писмото ти, миличка. Аз съм съкрушена и сломена. Не съм болна. Имам потребната смелост, не се тревожи. Соланж беше възбудена и следователно колкото е възможно силна. Вчера погребахме нещастното дете при баба ми и баща ми. Днес всички сме сломени. Не зная още докога мъката ми ще бъде все така силна. Бъди уверена, че ще направя всичко възможно да не ме погуби. Искам да живея за тия, които ми остават. Обичам те и те прегръщам от все сърце, моя мила дъще. Соланж е много трогната от обичта, която проявяваш към нея. Чувствува я и я разбира…