Тя размишлява тъжно за мъчното положение на жена, незащитена от мъж, когато една вечер в Париж, докато яде сладолед със семейство дю Плеси на терасата в кафе „Тортони“, Анжел казва на съпруга си: „Я виж: Казимир!“ Слаб елегантен младеж с весело лице и военна походка идва да им стисне ръка и да отговори на настойчивите въпроси за здравето на баща му, полковник барон Дюдеван, обичан и уважаван от семейство дю Плеси. Младежът запитва тихо коя е девойката и си припомня, че баща му е бил приятел с полковник Дюпен. Аврора също се интересува кой е младежът. Оказва се, че е признат извънбрачен син на един барон от времето на империята и слугинята Августина Суле. Семейството му, притежава седемдесет-осемдесет хиляди франка годишен доход и имение в Гаскон, в Гийери. След няколко дни Казимир Дюдеван идва в дю Плеси и започва да играе другарски с децата. Той проявява особено интерес към положението на Аврора и й дава полезни съвети.
„Ти беше този добър, честен, безкористен покровител, който не ми говореше за любов, не мислеше за богатството ми, а се опита с мъдри съвети да ми посочи какви беди ме заплашват. Аз ти бях благодарна за това приятелство; скоро започнах да гледам на тебе като на брат; разхождах се, прекарвах с тебе по цели часове; играехме заедно като деца и нито веднъж мисъл за любов или брак не смути невинните ни отношения. По това време именно писах на брат си: «Тук имам един другар, когото много обичам, с когото скачам и се смея както с тебе». Знаеш как нашите общи приятели ни внушиха мисълта да се оженим. Между предлаганите кандидати П… ми беше непоносим, С… противен, мнозина други бяха по-богати от тебе. Ти беше добър, а това, според мене, беше единственото истинско достойнство. Като те виждах всеки ден, аз все повече и повече те опознах; оцених всичките ти добри качества и никой не те обича сега по-нежно от мене…“
Тя е искрена. В зеления си бележник записва: „Нечувано щастие“ и „неизразима радост“. Приятно е да има най-после един сигурен приятел. Тя не го намира красив: носът на Казимир е малко дълъг; но с удоволствие прекарва по цели часове с него. Като всяка девойка, която се чувствува самотна и беззащитна, тя се увлича „в огледалото на мъжествеността“. Този нов кандидат й се харесва особено с това, че иска ръката й направо от самата нея, преди да направи официално предложение на родителите. Освен това тя е сигурна, че Казимир не се жени за парите й. Той ще бъде един ден по-богат от нея. Всъщност финансовото му положение не е толкова просто. Единствен син, но извънбрачно дете, Казимир няма право да наследи баща си. Баща му е направил само едно дарение от шестдесет хиляди франка и завещава всичките имоти на съпругата си, баронеса Дюдеван, при условие тя да предаде на Казимир семейното богатство. Докато се ожени, Казимир Дюдеван има все пак право да живее в бащиния дом; след брака си ще трябва да се примири с по-скромно съществуване в Ноан. Не могат следователно да го обвинят, че се жени за Аврора от материален интерес.
Въпреки това мнителната София-Виктория не пропуска този удобен случай да прояви властта си. Очарована е от красивото лице, изисканата външност и добротата на стария полковник. „Съгласих се — казва тя на дъщеря си, — но не окончателно. Още не зная дали харесвам сина. Не е хубав. А бих предпочела да вървя под ръка с красив зет.“ След петнадесет дни тя пристига неочаквано в Плеси. Научила, че Казимир е авантюрист и бил някога келнер в кафене! Кой й е разправял подобни глупости? Аврора предполага, че майка й ги е сънувала. След това майката настоява за отделно владение на имотите, което Аврора намира оскърбително за Казимир. Въпросът за женитбата отново се разисква, решава и пак се отменя. Така върви до края на лятото. Госпожа Дюпен не се примирява с носа на Казимир и непрестанно хули пред дъщеря си бъдещия й съпруг. Най-после, на 10 септември 1822 година, ги венчават и младите съпрузи заминават за Ноан, гдето Дешартр ги посреща с радост.
Втора част
Мадам Дюдеван
Желанието е много по-низше чувство от любовта, а може би и не води към любовта.
I
Един съпружески живот
Странно преживяване е да се намери отново в Ноан и да споделя с мъж голямото легло на мадам Дюпен дьо Франкьой, напомнящо погребална колесница с кичури пера в четирите ъгли. Но Аврора иска да намери щастие в брака. „Бях невинна тогава“ — ще каже по-късно тя. Да, невинна е още и при това пропита от монастирски морал.