Той се е променил невероятно за тия две години. Къдравата руса глава вече оплешивява. Очите са по-хлътнали, но по-изразителни. Много е страдал; и проклина Аврора. От това страдание ще се роди мъничката му дарба. Ще дойде време, когато Сандо ще опише това приключение в нелишения от правдивост роман „Мариана“. Там ще даде безпристрастен портрет на своята първа и незабравима любовница:
„Тишината на полето, учението, мечтите, четенето бяха развили у Мариана повече сила, отколкото нежност, повече въображение, отколкото сърдечност, повече любопитство, отколкото истинска чувствителност. Тя бе живяла досега само в света на химерите. Сама край брега на Крьоза, по склона на хълмове, покрай зелени плетища, тя си бе създала предварително едно героично съществуване, изпълнено с прекрасни себеотрицания и възвишена пожертвователност. Съзира борби, сражения, отминаваща любов, неспокойно щастие. Изживяла е всичко още преди да го вкуси…“
Точно такава проникновена и тъжна преценка дава за себе си и самата Жорж.
V
Нови приятели — Лелия
Времето и случаят водят непрестанно при нас непознати и някои от тия хора, изоставени на нашия бряг, остават там. Така нови пластове приятели заместват отнесените от отлива. Жорж е загубила първия си съветник — Латуш; сега неин довереник за някое време става Сент Бьов.
Този млад критик (в 1833 година той е като самата Санд двадесет и девет годишен) се налага с тънкостта на своите преценки. Лицето му „пълно, избръснато и хитро“, не е красиво. Той изглежда похотлив, нежен и зъл. Душата му, „кисната във вода, е като тънките бледи листа на топола“. Обезпокоен от самотата, той се опитва да се приюти към семейство Юго. Но се влюбва в Адела и намразва Виктор. В тайните кътчета на своето сърце и на своите бележници се подиграва с детски наивния титан, с хитруванията му, „съшити с бели конци“, с драмите му: „марионетки за циклопските острови“, с „този Калибан52, който иска да се представи за Шекспир“. Критикът Сент Бьов погрешно съжалява, че сам не е творец; като че даровитата критика не е творчество. „Клисар в храма на Афродита в Книд“53, той обича да изучава тайните на жените. Успява да спечели доверието им, изповядва ги, съветва ги, а след това гениално ги излага. В разговорите блести като светулка — на проблясъци. „Той притайва сякаш духовитостта си зад най-обикновени приказки, но една искрица при всеки израз го издава.“
Още при издаването на „Индиана“ той хвали тази тайнствена и гениална млада писателка. Тя знае това; и в 1833 година, за премиерата на „Лукреция Борджия“, му пише, за да поиска два билета — за себе си и за Сандо: „Вие сте приятел на Виктор Юго, а ние, моят псевдоним и аз, сме негови горещи почитатели… Ако ви досаждам, кажете ми направо, но елате да ми го кажете лично…“ Той изпраща билети; тя настоява да я посети: „Трябва да дойдете в какъвто час ви е удобно; за вас съм винаги в къщи… А главно не бива да ме мразите: защото аз много желая да имам вашето приятелство. Може би е смешно да ви казвам това, но когато човек чувствува, че е прав, не отстъпва поради страх от погрешно тълкуване…“
Тя е чудесна плячка за любителя на изповеди; и Сент Бьов става скоро за Жорж ценен съветник в литературата и чувствата. Когато избухва бурята около скъсването със Сандо, той наблюдава снизходително това интересно зрелище. Няколко пъти вечеря у нея на кея Малаке заедно с приятната и цинична Ортанс Алар, по това време любовница на Шатобриан, от която получава ценни подробности за остарелия Рене. Ортанс довежда един млад женевец със сребристи коси, Шарл Дидие, който е бил неин любовник във Флоренция. Всяка жена се интересува от мъжа, обичан от приятелката й. Жорж поглежда благосклонно и любопитно Дидие; хубав младеж със студени обноски поради протестантското си възпитание, но мъжествен и привличан от жените. В този ден мадам Дюдеван не му се харесва: „Малко суха, непривлекателна — пише той. — С особена глава. Не мисля, че е способна на страстна любов.“
52
Герой от Шекспировата пиеса „Буря“, представител на животното, което се бунтува срещу разума. — Б.пр.