И дума не може да става за съблазняване на Казимир. Остава само един изход — да го отстрани. Тя желае горещо отделен живот и подялба на имуществата, за да стане най-после господарка у дома си. И на Дюдеван, както изглежда, е дотегнало вече да живее на село, затова не се отнася враждебно към мисълта да заживее като ерген в Париж. Установяват един предварителен договор за „разтрогване на брака“. Аврора ще запази Ноан; Казимир ще получи дома Нарбон на улица „дьо ла Арп“ с шест хиляди и седемстотин франка годишни наеми. От тях ще плаща пансиона на Морис (който се оставя на бащата), данъците и вратаря; Аврора ще се грижи за Соланж. Договорът влиза в сила от ноември 1835 година. Но Казимир се разкайва още щом го подписва; съжалява за своето малко царство в Ноан и смята, че като абдикира, е извършил чисто римски подвиг. Жена му отказва да се отнесе към случая трагично или дори сериозно. „Моя религия е свободата, а желанието ми е да не получавам милост и благоволение от никого, дори когато ми се прави милостиня със собствените ми пари…“ Но главно не желае „баронът“ да има повод да се представя за жертва пред децата, за чието уважение тя държи. Какво да се прави? Дютей съветва да отидат в Бурж при един вече именит адвокат, Луи-Кризостом Мишел, известен с името „Мишел от Бурж“, близък приятел на Плане.
Жорж Санд любопитствува да види този свиреп републиканец, оракул на областите Шер и Ендр, некоронован крал на Аквитания71. „Мишел мисли… Мишел иска… Мишел казва…“ Дютей, Плане, Ролина повтарят тия думи с изненадваща почит. Мишел от Бурж изглежда неоспорван водач на опозицията южно от Лоара и има почти деспотично влияние над либералите в тази област. Макар че е само тридесет и седем годишен, той има външност на прегърбено, дребно, плешиво старче с необикновена глава, образувана сякаш от два споени черепа. Има бледо лице, великолепни зъби, необикновено кротки късогледи очи. Ламартин го е описал: „Човек от гранит… с правоъгълни очертания като на галска статуя, с нещо селско и първобитно; бледи хлътнали бузи; глава, сгушена във високите рамене; дълбок, плътен и глух глас.“
Син на беден дървар от Вар, убит по време на контрареволюцията, Мишел е възпитан на село. И досега носи клашник и груби дървени обуща, а тъй като му е студено по всяко годишно време, защото е болнав и все го тресе, навива около главата си три копринени кърпи във вид на фантастичен тюрбан. Но под това предизвикателно селско облекло се показва тънка, винаги бяла и чиста риза. Този страшен народен водач е суетен; обича и жените. Най-силното му обаяние е красноречието. Когато говори, става почти красив.
На 7 април 1835 година, от седем часа вечерта до четири часа сутринта, той заслепява по улиците на Бурж Жорж Санд, Плане и Фльори Галът със словесни фойерверки. Жорж е дошла да се съветва с него по своите семейни дела, но той й говори само за Лелия и оспорва разбиранията й. Във великолепната пролетна нощ те се разхождат на лунна светлина из строгия, безмълвен Бурж. Мишел говори до зори.
„Бихте казали, че някаква изпълнена с мисли музика извисява душата ви до божествени съзерцания и ви връща без усилие и противоречие, логично и музикално към земните неща и диханието на природата…“
Каква е целта му? Да спечели Жорж Санд за делото на борческата революция. Да я изтръгне от нейния „социален атеизъм“. Да я излекува от интелектуалната гордост, която се стреми към отвлечено съвършенство и пренебрегва действието. Тя е омагьосана, почти не се защищава, изпитва удоволствие да се чувствува победена. Мишел е заложил всичко, за да постигне целта си. Той се е възхищавал от „Лелия“; но Жорж му харесва много повече. „Никога — казва й Плане — не съм го виждал такъв. Цяла година живея край него, а го опознах едва тази вечер. За вас най-после се разкри напълно; показа ни целия си ум и цялата си чувствителност.“ Тя разказва срещата посвоему. На Гюстав Папе: „Запознах се с Мишел, който обеща, че ще поиска при пръв случай да ме гилотинират…“ На Иполит Шатирон: „Запознах се с Мишел, който ми се стори достатъчно закален юначага, достоен за народен трибун. Ако настъпи някакъв преврат, мисля, че този човек много ще нашуми.“