Выбрать главу

За да направят от детето на полка един републикански войник, като задоволят и сърцето, и ума на Санд, е потребен по-верующ пророк от Мишел, който би съумял да примири християнството и социализма.

II

Новите приятели

Слоевете от приятели се подновяват така бавно и така неизбежно, както пластовете на чернозема. Един умира, друг се изплъзва от нашия кръг, трети прониква в него и довежда със себе си нова смяна. При пристигането си в Париж мадам Дюдеван е заобиколена от берийците Реньо и Фльори; Латуш и Сент Бьов са нейни довереници. Скъсването със Сандо отстранява Балзак и Реньо; новата любов създава пустота наоколо. Когато си отива, Мюсе оставя след себе си Франц Лист, когото е въвел в дома на кея Малаке. Гениалният музикант се харесва на Жорж Санд по много причини. Възпитана от баба си, тя има усет към хубавата музика. Но има и още нещо. И Лист като Жорж е бил на младини мистик; и много повече от нея е запазил една пламенна набожност; като нея изпитва нежно съчувствие към нещастните, като нея съчетава аристократични обноски с демократични разбирания; като нея иска да знае всичко, чете поети, философи, стреми се към благородни вълнения. Лист е седем години по-млад от Санд; очите му мятат мълнии; копринените му коси се развяват, когато свири. Тя би могла да се влюби в него.

Парижките клюкари твърдят, че е била влюбена. Мюсе го ревнува за кратко. Аврора и Франц, всякога отричат да е имало любов помежду им, а тъй като и двамата водят съвсем открито един твърде, свободен живот, може да им се вярва. Лист се възхищава от романите на Санд и хвали романтичното й схващане за любовта; „Корина от кея Малаке“72 не му вдъхва никакви плътски желания. Тя от своя страна пише: „Ако можех да се влюбя в господин Лист, бих се влюбила в него напук. Но не можех… би било много неприятно за мене да обикна спанака, защото в такъв случай щях да ям спанак, а не мога да го понасям…“ Освен това Лист „мисли само за бога и за света дева, които никак не приличат на мене. Добър и щастлив младеж!“ Трябва ли да съзрем тук сянка от недоволство? Дали спанакът е прекалено зелен? Всъщност Франц е влюбен в друга жена, в графиня д’Агу, внучка на германския банкер Бетман, дъщеря на граф дьо Флавиньи, жена със златисти коси, сини очи, тънка и почти прозрачна, „права като свещ, бяла като нафора“, готова да извърши всякаква дързост в името на романтичната любов.

Лист е бил представен на Санд от Мюсе. И на свой ред свързва Санд с абат Фелисите дьо Ламне, към когото изпитва истинска синовна привързаност. Той обича това пламенно красноречие, тази смелост да се жертвуваш за идеите си, тази сурова и мрачна тъга, тези пристъпи на ярост и нежност. Наивният и упорит бретонски духовник с благородно сърце и ненаситна жажда да бъде обичан е „нравствен страдалец“, раздразнителен и намусен. Призванието му се проявява късно. Той взема първо причастие на двадесет и две години, след като дълго е измъчван от безверие. „Животът — казва Ламне — е някаква тъжна загадка, чиято тайна е вярата.“ Фразата е красива; доктрината си остава мъглява. В църквата Ламне вижда отначало защита на човешкия дух срещу произвола на властта. На Цезар принадлежи всичко освен душите. След като революцията от 1830 година развива у него настойчиво желание за реформи, той припомня, че ролята на църквата е била всякога да усвоява и освещава големите исторически течения. Затова католичеството в XIX век трябва да бъде либерално, социално, демократично. Плебейският пророк Ламне се смята призован да възроди църквата. Отречен, осъден от Рим, отлъчен от общината на вярващите, абатът е озлобен и разочарован. „Бих желал да скъсам със себе си“ — казва той. Живее в малка стаичка на улица „Риволи“ и мечтае да си построи скит, на вратата с герб — „разцепен от мълния дъб, а под него девиз: Пречупвам се, но не се огъвам“. „Той нямаше сили — казва Сент Бьов — да понесе най-тежкото от всички мъчения, наречено от Паскал изтезаване с мълчание.“

Всъщност Сент Бьов се възхищава от Ламне, но измерва с обичайната си строгост гордостта на този „папски ум“, който желае да има за слушатели само възторжени млади хора като Лист и нарича „безверници“ хората, които не вярват в него. Според Сент Бьов, по невъздържаната си мисъл и доверчивостта си Ламне прилича на Лафайет. Дребен, слаб, хилав, „с огромна, неподходяща за ръста му глава, стеснителен, неестествен, невероятно грозен, с измамно кротки късогледи очи“, Ламне презира жените и твърди, че нито една не може да следи някаква мисъл за повече от петнадесет минути. Но Жорж Санд е очарована от него. Той й донася това съчетание от религиозна и социална вяра, което й е необходимо, за да се приобщи към своите нови приятели социалисти. Тя започва да го славослови: „Никога не е имало на света по-нежно сърце, по-бащинска грижовност, по-ангелско търпение…“ Великодушното възхищение е признак на голямо великодушие.

вернуться

72

Корина — героиня от роман на мадам дьо Стал. — Б.пр.