III
Бракоразводно дело
Договорът, подписан от Аврора Дюдеван и съпруга й през февруари 1835 година, влиза в сила през ноември, но Казимир започва да проявява колебание и раздразнение. Новите политически приятелства на съпругата му са неприятни. Скарванията между съпрузите зачестяват. Аврора иска да изземе управлението на имотите си от ръцете на Казимир, като казва, че той я разорява. Съгласна е да му даде издръжка, дори след като се разделят. „Ти знаеш, разбира се — пише тя на Иполит, — че не ще оставя съпруга си, колкото нелюбезен и да е той, да пукне от глад… при все че той би ме оставил да стигна до моргата, защото нямам двадесет франка.“
На 19 октомври 1835 между тях избухва скарване, не особено значително само по себе си, но довело до разрив. След вечеря, когато цялото семейство е в салона на кафе с приятели, Морис иска още крем. „Няма вече — отговаря баща му. — Върви в кухнята, да те няма тук.“ Детето отива при майка си. При последвалото спречкване Аврора се държи спокойно, Казимир невъздържано. Той заповядва и на жена си незабавно да излезе; тя отговаря, че е у дома си. „Ще видим дали е така — казва той; — махай се или ще ти ударя плесница!“ Присъствуващите приятели — Дютей, Папе, Фльори, Розан и Алфонс Бургоан — се намесват. Обезумял от ярост, Казимир се втурва към окачените оръжия и вика: „Трябва най-после това нещо да свърши!“ Като го вижда, че е взел пушка, Дютей му я изтръгва с тежки укори. „Щом се ядосам — отговаря Казимир, — не зная какво върша; и тебе бих могъл да ударя.“ Така е описано спречкването от очевидците. Трябва да имаме предвид, че всички са приятели много повече на съпругата, отколкото на съпруга, а Дютей е влюбен в нея и общественото мнение в Бери се съмнява в безпристрастието им. Случката е може би по-скоро неприятна, отколкото страшна. Самата Жорж Санд я описва на своя приятел Алфонс Дюплон комично, по селски:
Драги Идрожен, не си добре осведомен за това, което става в Ла Шатр. Дютей не се е скарвал със зам. барон дьо Ноан. Ето истинската случка. На барона му хрумва да ме бие. Дютей не одобрява. Фльори и Папе не одобряват. Тогава баронът хуква за пушката си, та да избие всички. А те не щат да ги избие. Тогава баронът казва: „Толкоз!“, и седна пак да пие. Така беше. Никой не се е скарвал с него. Но на мене ми омръзна и не ми се работи, за да се храня, а да оставям, каквото имам, дявол знае в чии ръце, и всяка година да ме гонят от къщи, а разни хубостници от градчето да спят в постелите ми, да пълнят къщата с бълхи, казах: „Не ща вече“, отидох при главния съдия в Ла Шатр и рекох: „Така и така!“
Изтичва в Шатору, за да се посъветва с мъдрия Франсоа Ролина, след това в Бурж, гдето Мишел излежава при не много строг режим в крепостта присъда за някакво политическо престъпление. Всички юристи са на едно мнение: работата трябва да се подхване смело, да се използува удобният случай, за да се поиска незабавен развод, като убедят Казимир да не се явява в съда. Това е възможно, защото докато старата баронеса Дюдеван е жива, il marito73 има голяма нужда от издръжка. И наистина, той се съгласява да замине за Париж, дава си оставката като кмет на Ноан и отвежда със себе си децата, за да настани Морис в лицея, а малката в пансион. Аврора съветва майка си да бъде любезна към Казимир, ако отиде да я посети. Не бива да засягат самолюбието му: „Би могъл да ми създаде неприятности.“ И добавя:
Нищо не ще ми попречи да направя това, което съм длъжна и желая да направя. Аз съм дъщеря на баща си, не искам и да зная предразсъдъците, когато сърцето ми заповядва да бъда справедлива и смела. Ако баща ми бе послушал глупците и лудите на тоя свят, аз нямаше да бъда наследница на името му; той ми е оставил велик пример на независимост и бащинска любов. И аз ще го последвам, дори ако цялата вселена се възмути от това. Малко ме е грижа за вселената; грижа се за Морис и Соланж.
През ноември тя е в Ноан и чака решението на съда. В тишината на голямата къща пише великолепен рицарски роман: „Мопра“. Никаква прислуга: Казимир е уволнил всички. Останали са само градинарят и жена му, която върши домашната работа. Тъй като присъдата зависи донякъде от поведението на Аврора, тя се представя „за Сикст V“.