Льору е съгласен със Санд, че неравенството на двата пола в любовта е неприемливо. До създаването на брачната двойка жената е човешко същество, нравствена личност. Защо женитбата трябва да й отнеме достойнството? Ако бракът не зачита Личността, той се превръща в разврат и проституиране. Никоя жена няма да търси свободна любов, ако получи равенство в брака. „Истинското освобождаване на жената ще се постигне само с усъвършенствуването на брака.“ Много приятен текст за слуха на Санд.
Всичко това не е безсмислено, но и съвсем не е гениално. Съвременниците правят понякога удивителни грешки. Много разумният Сент Бьов, който се мами по отношение на Льору, пише, че господ понякога създава:
И Санд мисли също, че „този рядък смъртен“, тази „единствена идея“ е разрешение за всички мъчнотии, които са й причинявали толкова тревоги. Тя смята, че Льору притежава Основната Дума. Дочува в нея отзвук от великите ереси, които всякога са я привличали: хусистката, таворската, реабилитация на плътта и реабилитация на сатаната, освободител на човечеството, твърде „дълго оклеветявано и унизявано с учението за първородния грях“. У нея възниква пламенно желание да се запознае с Льору. В 1836 година го поканва на вечеря и го моли да й изложи „в разговор от два-три часа републиканския катехизис“.
У дома й влиза мъж, малко по-възрастен от нея, изкалян, „с голяма, покрита с подутини глава, с неправилни черти и хлътнали очи под големи, гъсти вежди“. Тя е възхитена: това е наистина философ, това е Сократ, Лайбниц. Слуша го в захлас. В своя възторг забравя критичността, не вижда „недостатъчното образование и нечестната мисъл“. Отсега нататък ще пита всичките си приятели в Париж и Ла Шатр: „Четохте ли Льору? Убедена съм, че един ден ще четат Льору, както днес четат «Обществения договор»83.“ Тя сяда в нозете на учителя; хвали чистотата на детската му душа, която не познава практическия живот, при все че това простодушие се изразява в непрестанно искане на пари. Досажда на Бюло да иска от Пиер Льору статии за „Ревю де дьо монд“. Но не успява да ги свърже. Бюло заявява на Льору: „Не, не, господ не е злободневна тема“. Льору основателно се възмущава.
Санд мъкне своя философ в някои литературни салони. „Трябва да знаете — пише Беранже до един свой приятел, — че нашият метафизик си е създал общество от дами, начело с мадам Санд и мадам Марлиани, и излага в позлатени салони религиозните си принципи и кални обуща. Този антураж го опиянява, а намирам, че философията му много страда от това…“ С една дума, Льору е Годуин84 за нашия женски Шели. „Тя го подтиква — продължава Беранже — да снесе някаква мъничка религия, за да й достави удоволствието да я измъти.“
Уви! Льору не снася само една философия. Той е вдовец с много деца и се нуждае от издръжка. Жорж се заема с несравнимо великодушие с тази задача. Безплатни статии за Ламне, помощи на Льору, отчаяни любовни молби към Мишел. Пророците й струват твърде скъпо.
VI
Едно лято на село
През януари 1837 година тя се връща в Ноан с двете си деца. Трябва да се занимае с имението, на което е най-после пълна господарка; потребно й е спокойствие, за да довърши „Мопра“, а иска да бъде и по-близо до Мишел, когото желае да си възвърне, защото й се изплъзва. С Лист и Мари д’Агу са уговорили, че ще й гостуват в Бери, но в края на януари Арабела идва сама. Двете жени се сближават малко повече. Правят заедно продължителни разходки на кон. Мъжествената Жорж, в рубашка и панталон, придържа коня на русата „Принцеса“, когато склонът е много стръмен или бродът много дълбок. Арабела наблюдава домочадието без прекалена благосклонност. Намира, че Соланж е красива, великолепно развита но „избухлива и необуздана“: