Домакинът кимна на Симиън, който отнесе DVD плейъра и се скри зад една от вратите вдясно.
— Трябва да призная, че не сте първият, към когото се обръщам — добави той след малко. — Най-напред наех човек на име Кандич, сърбин по народност, да убие живия син на Лийхейгън, по възможност и него. Информираха ме, че Кандич е най-добрият в бизнеса.
— И? — запита Луис.
В този миг Симиън се върна в залата. Носеше голяма стъкленица, в нея в прозрачна течност висеше отрязана човешка глава. Очните роговици бяха обезцветени вероятно от субстанцията за балсамиране; кожата бе избеляла и на цвят напомняше кост. В долната си част плътта висеше разкъсана и назъбена.
— Ето какво получих преди седмица — сухо откликна Хойл. — Възможно е да са ме заблудили, че Кандич е най-добрият. Така или иначе това е предупреждение какво ще се случи с всеки, който дръзне да се заеме със същата задача.
— А сега искате Лийхейгън да си плати за случилото се с дъщеря ви?
— Просто целя да се сложи край на всичко. А той е възможен само когато някой от нас двамата си отиде завинаги. Естествено, както вече ви казах, предпочитам аз да го надживея.
Луис кимна и се изправи. Движението стресна двамата от охраната край вратата и те посегнаха към оръжията си, но Симиън ги укроти с жест на ръката.
— Е — рече Луис, — беше забавно да поговорим. Не зная откъде черпите информация, но би трябвало да внимавате с източниците, защото са ви подали погрешни данни. Изобщо не съм чувал за Лутър Бъргър, при това никога не съм държал пистолет в ръце. Аз съм бизнесмен, това е всичко. На ваше място бих внимавал, когато говоря подобни неща публично. Бих могъл да ви съдя за клевета.
Сетне Луис закрачи към вратата, Ейнджъл го последва. Никой не направи опит да ги спре, никой не каза нищо, докато не стигнаха пред асансьора и спряха там.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си — вежливо се обади зад тях милионерът. — Сигурен съм, че скоро пак ще се чуем.
Вратата отпред се отвори безшумно, двамата влязоха. В кабината мълчаха. Излязоха във фоайето, прекосиха го и потънаха в мрака на улицата.
Дълбоко замислен, Луис мълчеше в колата. Наоколо се мяркаха светлини, мигаха реклами, движеха се пешеходци. Ню Йорк тръпнеше в особен, невидим ритъм. Винаги се бе питал дали градът диктува движението на хората, или те определят скрития му живот? Пръв заговори Ейнджъл.
— Номерът с ръкавиците не беше лоша идея. Прави се на интересен. Да беше малко по-загорял, можеше да изтананика нещичко от Ал Джолсън10.
Отговор не последва. Светофарът на кръстовището светна червено, но Луис натисна газта и мощният автомобил се стрелна напред. Друг път не би направил такова нарушение, което лесно би привлякло вниманието на ченгетата, обаче тази вечер, изглежда, имаше нещо наум. Ейнджъл забеляза също, че очите му постоянно шарят по огледалата и внимателно наблюдават движещите се отзад и встрани автомобили. Може би очакваше проследяване.
— Е, какво ще правим сега? — попита Ейнджъл, загледан в летящите покрай колата многоцветни витрини.
Този път в тона му звучеше раздразнение. То подсказваше, че все пак очаква някаква словесна реакция от страна на партньора.
— Първо ще завъртя няколко телефона. Да видим доколко казаното от Хойл е истина.
— Значи не му вярваш?
— Никога не съм вярвал на човек с толкова много пари.
— Изпълнението с главата в стъкленицата бе доста убедително. Нищо ли не знаеш за този Кандич?
— Не.
— Значи едва ли е бил толкова добър, щом не си чувал за него.
— Ами фактът, че главата му е препарирана, насочва към такова заключение.
— Е, и?
— Ако поне част от приказките на Хойл са истина, ще се наложи да ударим въпросния Лийхейгън — рече Луис. — При това максимално бързо. Той е наясно, че в момента проверяваме кой стои зад нападенията. Следователно планира да ни изпревари. Затова, както вече ти казах, ще позвъня на едни хора, сетне ще вземем решение.
— Тъкмо ми се струваше, че животът поутихна и се нормализира — въздъхна Ейнджъл.
— Така е, но човек трябва да чуе и шума, за да оцени тишината.
— Ти с тая приказка на какъв ми се правиш — на Буда ли? — изгледа го Ейнджъл.
— Вероятно съм я чел някъде.
— Аха. В миналогодишния алманах с рецептите на баба.
10
Популярен американски певец и актьор (1886–1950), в шоутата си често гримиран като чернокож. — Бел.прев.