Сега стоеше в подножието на стъпала пред вратата на едно от безбройните подземия в Анкх-Морпорк.
— Здрасти, Гърло.
— Фред, ще слезеш ли тук за мъничко? Имам нужда от съвет, свързан със законите.
— Гърло, да не си загазил?
Диблър се почеса по носа.
— Виж сега, Фред… Престъпно ли е да ти подарят нещо? Тоест без да знаеш, де.
— Гърло, някой да не ти е направил подарък?
Диблър кимна неуверено.
— И аз се питам. Нали знаеш, че тук си държа разни дреболии?
— Ъхъ.
— Ами само влязох да проверя стоката и… — Диблър безпомощно махна с ръка. — Е… Погледни какво става…
Отвори вратата на мазето.
В тъмата се разнесе тихо „туп“.
Уиндъл Пунс се тътрузеше безцелно по мрачна уличка в Сенките, протегнал напред ръце е увиснали китки. Нямаше представа защо постъпва така. Струваше му се подходящо.
Да скочи от по-висока сграда? И от това не би имал полза. Бездруго имаше затруднения с ходенето, два счупени крака нямаше да го улеснят. Отрова? Въображението веднага му подсказа как ще се чувства и с остри болки в стомаха. Бесене? Да виси и да го полюшва вятърът несъмнено би било още по-досадно от седенето на дъното на реката.
Стигна до вонящо площадче, където се събираха няколко пресечки. Плъховете се разбягаха, щом го зърнаха. Никаква котка измяучи диво и препусна по покривите.
Той стърчеше на площадчето и недоумяваше къде е, защо е тук и какво да прави сега. Изведнъж усети връх на нож да се опира в гръбнака му.
— Тъй, дядка — прозвуча глас зад него, — или парите, или живота.
В тъмата устните на Уиндъл се изкривиха в страшна усмивчица.
— Няма да си играя на шикалки с тебе, дядка — подкани го гласът.
— Вие от Гилдията на крадците ли сте? — попита Уиндъл, без да се обръща.
— Не, ние сме… на свободна практика. Хайде, давай ги тия твои пари.
— Нямам никакви — обясни Пунс и се завъртя на място.
Видя двама обирджии.
— Леле, божке, глей му очите на тоя! — ахна единият.
Уиндъл вдигна ръце над главата си и застена:
— Уууууууу…
Обирджиите заотстъпваха. За нещастие опряха в стена и се притиснаха до нея.
— УуууУУУУуууувърветенамайнатасиуууУУУууу! — нададе вой Уиндъл, без да осъзнава, че единственият им път към спасението минаваше право през него.
Събра очите си към носа за по-стряскащо.
Влудени от ужас, несполучилите нападатели се шмугнаха под ръцете му, но единият не пропусна да забие кинжала си до дръжката в пилешките гърди на Пунс.
Той сведе поглед към ножа.
— Ей! Това беше най-хубавата ми роба! Исках да ме погребат с… Я вижте какво стана! Знаете ли колко трудно се кърпи коприна, а? Веднага се връщайте… Да му се не види, точно където си личи най-много…
Заслуша се. Дочуваше само бесен тропот на крака.
Уиндъл Пунс извади кинжала от тялото си.
— Такова нещо може да те убие — промърмори и го захвърли.
В мазето сержант Колън взе един от предметите, натрупани като огромни наноси по пода.
— Май има хиляди от тях — обади се Гърлото до него. — Само се питам кой ли ги е изсипал тук?6
Сержантът въртеше предмета в ръцете си.
— Не съм виждал такова досега. — Разтръска го и лицето му грейна в усмивка. — Хубавичко е, нали?
— Вратата беше заключена — жалваше се Гърлото, — платил съм си и таксата в Гилдията на крадците.
Колън пак разклати предмета.
— Ей, че приятно!
— Фред?…
Очарованият сержант се пулеше към миниатюрните снежинки, които падаха в малкото стъклено кълбо.
— Ъ-ъ?…
— Как е редно да постъпя?
— Че знам ли… Гърло, като гледам, твои са си. Само не ми побира умът защо някой е искал да се отърве от тях.
Колън тръгна към вратата, Диблър му препречи пътя.
— Струва дванайсет пенса — съобщи невъзмутимо.
— Какво?!
— Онуй, дето го пъхна в джоба си, Фред.
Колън извади кълбото от джоба си.
— Я стига! — разсърди се. — Ти прост си ги намерил тука! Не са ти стрували и едно пени!
— Да, ама разходите по складирането… опаковката… превоза…
— Два пенса — отчаяно предложи Колън.
— Десет.
— Три.
— Седем пенса… и сам си прерязвам гърлото, да знаеш.
— Бива — неохотно се съгласи сержантът и тръсна кълбото. — Радва очите, а?
— Заслужава си всяко пени, което плащаш — отзова се Диблър и потри ръце обнадежден. — Ще се разпродават като топъл хляб.
Награби няколко кълба и напълни една кутия с тях.
6
Макар да не са широко разпространени на Диска, съществуват и така наречените антипрестъпления в пълно съответствие с фундаменталната закономерност, че всичко във Вселената има своята противоположност. Ясно е защо такива явления са твърде редки. Обикновеното поднасяне на дар не може да се смята за антипрестъпление. Трябва да бъде извършено по такъв начин, че