— Ти хвани другия крак!
— Всички ръце и крака ли докопахте? — изрева Архиканцлерът.
Магьосниците закимаха.
Муструм Ридкъли бръкна в широката си роба.
— Е, злотворно създание в човешки облик, какво ще кажеш за това? Ха сега!
Уиндъл примижа към дребното нещо, тикнато тържествуващо под носа му.
— Ами-и… — подхвана неуверено. — Бих рекъл… да… хъм… да, миризмата е много характерна, значи е… несъмнено Allium sativum. Обикновен чесън. Нали?
Магьосниците се изцъклиха. После зяпнаха малката бяла скилидка. И пак се вторачиха в Уиндъл.
— Познах, а? — опита да се усмихне той.
— Ъ-ъ… — проточи Архиканцлерът. — Да, вярно. — Ридкъли поумува какво би могъл да добави. — Браво на тебе.
— Благодари ви, че все пак правите нещо — промълви Уиндъл. — Наистина съм ви признателен. — Той пристъпи напред. Със съшия успех магьосниците биха се помъчили да задържат плаващ айсберг. — А сега ще си полегна. Беше труден ден.
Заклатушка се навътре в сградата и заскърца по коридорите към своята стая. Някой май бе донесъл нещата си тук, но Уиндъл лесно реши проблема — награби всичко накуп и го изхвърли в коридора.
И се просна на леглото.
Сън… Е, поне беше уморен. Не е зле за начало. Но заспиването означаваше да загуби контрол, а още не беше уверен, че всичко в тялото му работи поносимо.
А и като опря до това, имаше ли изобщо нужда от сън? В края на краищата беше покойник. Уж било като да заспиш, ама по-дълбоко. Хората разправяха, че смъртта приличала на унес, но отплеснеш ли се задълго, разни части ти изгниват и окапват.
Пък и какво би трябвало да се случва, докато спи? Да сънува… не беше ли свързано с подреждането на спомените в паметта или нещо подобно? Как се прави съзнателно?
Той впери поглед в тавана.
— Как да знам, че умирането било такава главоблъсканица?
След малко слабичък, но несекващ шум го подтикна да завърти глава в тази посока.
Над камината имаше декоративен свещник, прикрепен със скоба към стената. Толкова привична част от обзавеждането, че Уиндъл бе престанал да я забелязва през последните петдесет години.
Свещникът се отвинтваше. Болтчето се въртеше бавничко и на всеки оборот скрибуцаше лекичко. След малко пална и свещникът изтрака на пода.
Необяснимите явления не са редки в Света на Диска.8 Само че обикновено са по-смислени или поне по-интересни.
Май нищо друго не помръдваше. Уиндъл се успокои и пак се зае с подреждането на паметта си. Откриваше дреболии, чието съществуване отдавна бе престанал да подозира.
Зад вратата си пошепнаха малко, тя се отвори с трясък…
— Дръжте му краката! Дръжте му краката!
— Не му пускайте ръцете!
Уиндъл се напъна да седне.
— О, здрасти пак на всички. Какво става?
Застанал срещу него, Архиканцлерът порови в някакъв чувал и извади голям тежък предмет.
Вдигна го над главата си.
— Ха сега!
Уиндъл се взря внимателно.
— Да? — подкани го да продължи.
— Ха сега — повтори Ридкъли, но не толкова победоносно.
— Това е символичната двуостра брадва, присъща на култа към Слепия Йо — сподели Уиндъл.
Архиканцлерът го изгледа стъписан.
— Ъ-ъ, да… прав си.
Метна брадвата през рамо и едва не лиши Декана от лявото му ухо. Отново порови в чувала.
— Ха сега!
— Чудесно изработен мистичен зъб на Офлър, Бога-крокодил — заяви Уиндъл.
— Ха сега!
— А това е… чакай да помисля… да, комплект летящи патици от култа към Ордпор Пошлия. Ей, това взе да става забавно!
— Ха сега.
— Това е… не подсказвайте!… това е свещеният дългочеп на овеяния с лоша слава култ Сути, нали?
— Ха сега?
— Това май е една от триглавите риби в религията на триглавите риби, която изповядват в Хоуондаленд.
— Нелепо е — поклати глава Архиканцлерът и пусна рибата на пода.
Раменете на магьосниците се превиха. Оказа се, че религиозните символи не са толкова универсален лек срещу неумрели.
— Искрено съжалявам, че ви досаждам — промълви Уиндъл.
Деканът изведнъж се ободри.
— Дневна светлина! Това ще свърши работа!
— Хванете пердето!
— Хванете и другото перде!
— Раз, два, три…_хайде!_
Уиндъл примига от силните слънчеви лъчи.
Магьосниците затаиха дъх.
— Съжалявам. Изглежда не ми действа.
Пак се прегърбиха унило.
— Нищичко ли не усещаш? — заяде се Ридкъли.
— Не ти ли се струва, че ще се разпаднеш на прах и ветровете ще я развеят? — с надежда попита Старшият наставник.
— Ами ако стоя на слънце твърде дълго, носът ми се лющи — сети се Уиндъл. — Не знам дали това се зачита.
8
Например дъждът от риба е толкова чест в малкото селце Чамови дъски, закътано навътре в сушата, че тук процъфтява производството на рибни консерви. Има и по-големи чудеса. В планинските райони на Сирит много овце, оставени през нощта на полето, на сутринта до една гледат