Имаше нещо странно в малките стъклени кълба. Човек се чувстваше принуден да вземе едно в ръка, да го разклати и да гледа как хубавичките снежинки се стелят и блещукат. А после да отнесе кълбото вкъщи и да го сложи на лавицата над камината.
И да не мисли повече за него.
Отношенията между Университета и Патриция, абсолютния властител и донякъде благ диктатор на Анкх-Морпорк, се отличаваха с изтънчена сложност.
Магьосниците твърдяха, че като служители на висшата истина не се подчиняват на светските закони в града.
Патрицият признаваше, че това е донякъде вярно, но заявяваше, че ще си плащат данъците като всички останали, иначе дяволите ще ги вземат.
Магьосниците напомняха, че понеже следват светлината на мъдростта, не се подчиняват на простосмъртните.
Патрицият допускаше, че и това може да е логично, но натъртваше, че дължат на града поголовен данък в размер двеста долара годишно, платими на тримесечие.
Магьосниците изтъкваха, че Университетът се намира на магическа територия и следователно е освободен от данъци, пък и бездруго не може да се плаща данък върху знанието.
Патрицият възразяваше, че може, и още как. Двеста долара на глава. Иначе никоя и друга глава ще падне от раменете си.
Магьосниците споменаваха, че Университетът никога не е плащал данъци на гражданските власти.
Патрицият подхвърляше, че би могъл да си послужи и с военна сила.
Магьосниците подпитваха няма ли данъчни облекчения.
Патрицият заявяваше, че им предлага именно облекчения режим. Строгият изобщо не би им харесал.
Магьосниците се подсещаха, че имало едни владетел още през… а, да, Века на волното конче, който се опитвал да дава заповеди на Университета. Патрицият би могъл да дойде и да разгледа този властник, когато му е удобно.
Патрицият отвръщаше, че ще дойде. Непременно.
Накрая се стигна до споразумение, че макар магьосниците — разбира се! — да не плащат данъци, все пак ще правят напълно доброволно дарение в размер на… да речем, двеста долара годишно от всяко лице, без други условия и с ВЪЗМОЖНОСТ за предоговаряне, само за невоенни и екологично съобразни цели.
Именно това динамично взаимодействие на различните интереси и сили превръщаше Анкх-Морпорк в толкова интересно, възбуждащо духа и преди всичко адски опасно място.10
Старшите магьосници не излизаха често по гъмжащите от минувачи широки улици и закътаните пресечки на града, както сигурно са описани в „Добре сме ви сварили в Анкх-Морпорк“, но веднага забелязаха, че положението е далеч от нормалното. Не че камъните от калдъръма и друг път не профучаваха във въздуха, но обикновено ги бе запратила нечия ръка. Не им беше присъщо да летят по собствена воля.
Внезапно се отвори врата и изхвърча костюм, зад който подскачаха чифт обувки, а една педя над празната яка пърхаше шапка. Преследваше ги кльощав мъж, прикриващ с набързо грабната хавлия онова, което обикновено е в панталона.
— Връщайте се веднага! — изпищя той, преди да свърне зад ъгъла. — Още дължа седем долара за вас!
Втори панталон се изсули на улицата и се втурна подир групичката.
Магьосниците се скупчиха като подплашено животно с пет островърхи глави и десет крака, опитваха се да отгатнат кой от тях ще се обади пръв.
— Ей, че смайваща проклетия! — изсумтя Архиканцлерът.
— Тъй ли? — процеди Деканът.
Постара се да намекне с тона си, че всеки ден вижда несравнимо по-смайващи неща, а като насочва вниманието им към някакъв си бягащ костюм, Архиканцлерът просто опозорява магьосничеството.
— Ами да, хич не се заяждай. Не съм срещал шивач в тоя град, който за седем долара да добави и втори панталон.
— О, това ли било… — смънка Деканът.
— Ако пак мине наблизо, спъни го, та да прочета името на етикета.
Един чаршаф се измъкна през прозорец и заплющя в небето.
— Знаете ли — подхвана Лекторът по съвременни руни с пресилено хладнокръвие, — не ми се вярва това да се дължи на магия. Нямам такова усещане.
Старшият наставник порови в дълбоките джобове на робата си. Вътре нещо подрънкваше, шумолеше и от време на време крякаше. Накрая измъкна кубче от тъмносиньо стъкло. Отпред имаше циферблат.
— Носиш това в джоба си? — сопна се Деканът. — Толкова ценен уред?
— Какво е това, по дяволите? — намеси се Ридкъли.
— Невероятно чувствително устройство за измерване на магия — обясни Деканът. — По-точно измерва плътността на магическото поле. Накратко — тавмометър.
10
Много песни са съчинени за този оживен метрополис. Естествено най-прочута е „Анкх-Морпорк! Анкх-Морпорк! Колко му подхожда името на Анкх-Морпорк!“. Има обаче и други — „Отведи ме далеч от Анкх-Морпорк“. „Страх ме е, че се завръщам в Анкх-Морпорк“ и вечно популярната „Анкх-Морпорк е кат болест“.