Жреците обаче честичко отказваха да погледнат доброжелателно на положението. А преди госпожа Кейк да се скара окончателно с онези жреци12, които в момента посредничеха между нея и боговете, тя чрез неумолимата сила на присъствието си бе поела в свои ръце украсата от цветя, почистването на олтара, метенето на храма, търкането на жертвения камък, почетната роля на весталка, кърпенето на расата и всички останали задължителни обслужващи дейности. Така че нейното напускане неизменно причиняваше пълен хаос.
Госпожа Кейк си закопча палтото.
— Нищо няма да постигнеш — опита се да я разубеди Людмила.
— Ще опитам с магьосниците. Поне на тях трябва да се каже.
Госпожа Кейк потрепваше от самочувствие като малка възмутена футболна топка.
— Да, но нали все повтаряш, че те никого не искали да слушат.
— Длъжна съм да опитам. Впрочем ти защо си излязла от стаята си?
— Ох, мамо, знаеш как мразя онази стая. Няма нужда да…
— Предпазливостта никога не е излишна. Ами ако ти хрумне да изскочиш навън и да подгониш хорските кокошки? Какво ще си рекат съседите?
— Мамо, никога не съм изпитвала и нищожно желание да гоня кокошки — уморено възрази Людмила.
— Или да лаеш подир каруците.
— Така се държат кучетата, мамо.
— Просто се прибери в стаята си, заключи се и уший нещо като добро момиче.
— Мамо, знаеш, че сега не мога да държа игла.
— Опитай заради майка си.
— Добре, мамо.
— И не припарвай до прозореца. Защо да разстройваме хората?
— Да, мамо. А ти не забравяй да си включиш ясновидството. Знаеш, че очите ти не са същите като преди.
Госпожа Кейк изчака дъщеря й да се качи на горния етаж. После заключи входната врата отвън и закрачи към Невидимия университет. Както дочуваше, там се случвали всевъзможни щуротии.
Ако някой си бе направил труда да наблюдава минаването й по улицата, несъмнено би забелязал нещо странно. Колкото и тромаво да се клатушкаше, никой не се блъсна в нея. Хората не я заобикаляха, просто тя не се озоваваше на пътя им. В един миг госпожа Кейк се подвоуми и свърна в близката пресечка. След секунда-две едно буре се търкулна от каруцата, която разтоварваха пред отсрещната кръчма, и падна с грохот на мястото, където допреди малко стоеше госпожа Кейк. Тя излезе от пресечката и прескочи парчетата, мърморейки си недоволно.
Госпожа Кейк прекарваше голяма част от времето си в мърморене. Устните й все помръдваха, сякаш се мъчеше да изчовърка с език заседнала между зъбите й досадна семка.
Стигна до високата черна порта на Университета и пак се поколеба, може би заслушана в някакъв вътрешен глас.
После се дръпна настрана и зачака.
Бил Порталски лежеше в мрака на плевнята горе и също чакаше. От време на време чуваше конските звуци откъм стоящия долу Бинки — леко движение или предъвкване.
Бил Порталски. Ето че се сдоби и с име. Разбира се, от прастари времена имаше свое име, но то сочеше онова, на което беше въплъщение, не лично него. Бил Порталски. Звучеше плътно и солидно. Господин Бил Порталски. Достопочтеният Уилям Порталски. Били П… Не, само не Били.
Бил Порталски се намести по-удобно в сеното. Бръкна под наметалото си и извади златния животомер. Вече личеше, че в горната стъкленица има по-малко пясък. Прибра часовника.
Трябваше да се занимае с този „сън“. Знаеше какво представлява. Хората го вършеха редовно. Лягаха и сънят ги спохождаше. Вероятно имаше някаква полза от него. Очакваше го с любопитство. Искаше да го подложи на подробен анализ.
Нощта се носеше над света, неуморно преследвана от новия ден.
В курника на отсрещния край на двора настъпи оживление.
— Ку-ку… ъ-ъ…
Бил Порталски зяпаше тавана на плевнята.
— Ку-ку-ри… ъ-ъ…
През процепите се просмукваше сивкава светлина.
Но само допреди мигове оттам се процеждаше червеникавото сияние на залеза!
Шест часа изчезнаха някъде.
Бил побърза да извади животомера. Да. Нямаше съмнение, че равнището на пясъка е спаднало. Докато чакаше да преживее съня, нещо бе откраднало част от… от неговия живот. Но изобщо не бе успял да го долови…
— Ку… ку… ъ-ъ…
Слезе в конюшнята и се измъкна в рехавата мъглица на утрото.
Застаряващите кокошки го наблюдаваха предпазливо, когато надникна в техния курник. Един съвсем одъртял и видимо притеснен петел го изгледа начумерено и сгуши глава.
Откъм къщата заехтя дрънчене. До вратата висеше стар обръч от бъчва и госпожица Флитуърт енергично удряше по него с черпак.
12
Госпожа Кейк беше наясно, че в някои религии има и жрици. Мнението и за посвещаването на жени в сан е твърде нецензурно, за да го цитираме. Затова към храмовете с жрици, колкото ги имаше в Анкх-Морпорк, се стичаха на тълпи предрешени жреци от други изповедания, за да отдъхнат няколко часа на място, където госпожа Кейк едва ли ще се мерне.