— Знам — съгласи се Бланес. — Но мисля, че във всеки момент трябва да сме във връзка помежду си. Това действа успокоително.
Затова от джоба на Виктор се разнасяха прегракналите гласове и кашлянето на Жаклин, Елиса и Бланес; той предполагаше, че те по същия начин чуваха него и затова се постара да не вдига шум, докато раздигаше масата (по-късно трябваше да измие чиниите с морска вода от бидоните, които Картър беше донесъл от брега). В този миг Картър го повика.
— Вземете един фенер, слезте в склада и прегледайте торните рафтове, за да знаем дали можем да използваме нещо. Вие сте по-висок от мен, а нямаме стълба.
Виктор го помоли да повтори нареждането — откакто бяха пристигнали на острова, Картър въобще не си правеше труда да говори на испански и при все че Виктор се справяше с английския, на моменти имаше чувството, че англичанинът използва някакъв непонятен жаргон. Когато разбра какво се иска от него, смирено се подчини: взе един фенер и се отправи към тъмното съседно помещение, където беше трапът към стълбите за склада.
Зейналият в черното трап.
Освети го, видя стъпалата надолу и си спомни за нещо. Тук е убил най-възрастната жена. Как й беше името? Черил Рос.
Вдигна поглед. Картър продължаваше да стои в кухнята, зает с нещо. Погледна отново към трапа. Какво сега? Нима те бива единствено да готвиш задушено? Пое си дълбоко въздух и заслиза. От джоба на панталоните му предавателят изпрати прокашлянето на Елиса, съпроводено със смущения във връзката. Дали тя беше чула заповедта на Картър? Знаеше ли какво прави той в този момент?
Когато таванът на склада остана над него, той вдигна фенера. Видя метални стелажи, претрупани с някакви предмети. Подът беше пръстен, въпреки че колкото и да го ровеше, не откри по него следите, които очакваше (и от които се боеше). Тук долу бе прохладно, дори малко студено в сравнение с лепкавата атмосфера в кухнята.
Изведнъж в дъното различи метална сива врата, чиято рамка бе обкована с дъски.
Спомни си, че Елиса му беше разказала как всичко се бе случило в стаята в дъното.
Зад тази врата.
Потръпна. Слезе по последните стъпала и реши да се съсредоточи в задачата си.
Започна от рафтовете вдясно. Повдигна се на пръсти и прокара снопа светлина по горната част. Забеляза два кашона, които изглеждаха пълни с бисквити, и големи тенекии с нещо, което, каквото и да беше, не бе за ядене. Сети се за една главоблъсканица, в която някакъв китаец показва на друг тенекия и отговорът е „мишка“54. По същата логика, по която „игра“ за китаеца би се произнесло като „игла“. От предавателя се чуваше тих разговор, цензуриран от статичното електричество: Бланес и Елиса говореха нещо за изчисляване на УВ (универсалното време) и периодичността на енергията. Вибратото в гласа на Елиса галеше слабините му.
— Уф, изключете този боклук — дочу неочаквано той ботушите на Картър, който слизаше по стълбите. — Не върши никаква работа, каквото ще да казва оня умник.
Виктор не го послуша. Дори не си направи труда да възрази, а продължи да обхожда стелажа с фенер, докато откри нови кутии.
Внезапно някаква ръка докосна гениталиите му. Някаква огромна ръка. Отскочи мигом, но не преди дебелите пръсти на Картър да успеят да се вмъкнат в тесния джоб на джинсите му и да изключат предавателя.
— Какво… правите? — изпищя Виктор.
— По-спокойно, отче, не си мой тип. — Картър показа зъбите си в мрака. — Вече ви казах, че това с радиостанциите е вятър работа и не обичам да ме подслушват.
Виктор сподави гнева си и се върна към работата.
— Не ме наричайте „отче“, моля — каза. — Аз съм преподавател по физика.
— Мислех, че учите религия, богословие или нещо подобно.
— Откъде знаете? — учуди се Виктор.
— Снощи, на летището в Йемен, ви чух да обяснявате на френската преподавателка. И на няколко пъти ви видях да се молите.
Виктор се изненада от неподозираната наблюдателност на Картър. Наистина си бяха бъбрили с Жаклин за нещата, които четеше, и по време на пътуването се бе молил няколко пъти (никога не беше го правил с повече плам), но всеки път дискретно, с едва доловим „отче наш“. Не смяташе, че някой е забелязал.
— Католик съм — каза. Протегна ръка и наклони един от кашоните, за да види съдържанието му. Още консерви. — Извади една. — Зелен фасул.