Нямаше как да не забележи натъртването върху „всички“. Но Жаклин имаше право, разбира се. Ако видя Зигзаг, трябва да им го покажа. Няма да ми повярват иначе.
— Ще ги запиша и ще направя копия. Нужен ми е диск.
— За съжаление — оплака се иронично Картър — забравих компактдисковете в един супермаркет в Йемен.
— Тук някъде трябва да има — каза Елиса.
Картър запали цигара и преправи гласа си като на радиоговорител.
— „Планирали са всичко, с изключение на компактдискове“ — и се изсмя дрезгаво.
— Може да е останал някой в лабораторията на Зилберг — подхвърли Бланес.
— Ще отида да видя — каза с готовност Виктор и излезе от залата, внимавайки да не стъпва върху коаксиалните кабели, усукани на пода като мъртви змии.
— Всичко ще е наред — каза Елиса.
Беше лъжа и всички го знаеха; затова тя си помисли, че ще приемат думите й като полуистина.
Металната врата, дръпната от ръката на Картър, се затвори.
Като надгробна плоча, гледана откъм мястото на трупа.
Остана сама. Не чуваше нищо друго, освен стенанията на вятъра. Сякаш беше захлупена от херметична камбана, на няколко сажена55 дълбочина. Един безграничен, всеобхватен страх се разстла върху нея. Погледна контролните лампички, мигащите компютри. Помъчи се да се съсредоточи в изчисленията.
Знаеше точния час, който искаше да изследва. Часовникът на компютрите беше спрял в нощта срещу 1 октомври 2005 година в четири часа, десет минути и дванайсет секунди. Това се равняваше на закръгленото число от триста милиона секунди, изминали оттогава. Спря за миг и се замисли за това колко се бе променил животът й през тези триста милиона секунди.
Реши, че е получила стойностите на необходимата енергия, за да разтвори две-три времеви струни във фракциите, предхождащи този час. Сетне щеше да използва заснетия материал от камерата зад нея, да го изпрати на ускорителя и да ги ускори под действието на изчислената енергия. После щеше да получи новия сноп с разтворените струни и да го зареди на компютъра, за да го разгледа. След всичко това ще видим.
Ще видим.
Прегледа уравненията втори и трети път. Плъзна поглед по безкрайните колони от числа и гръцки букви, за да се увери, че никъде не е сбъркала. Виж тук и поправи тази проклета грешка веднъж завинаги. Какво беше казал Бланес онзи път в час? Физическите уравнения са ключът към нашето щастие, нашият ужас, нашият живот и нашата смърт. Надявам се да съм получила правилното решение.
Жълтите черти, които показваха състоянието на конфигурацията на ускорителя, бяха достигнали зададената цел. Насред сгъстяващия се полумрак в залата тези черти сякаш сегментираха лицето на Елиса, лъщящо от пот, и полуголото й тяло с тениска, вързана под гърдите. Горещината някак си беше нараснала: Картър казваше, че това се дължи на бурята и на ниското атмосферно налягане. Вятърът огъваше палмите, предизвиквайки шум като от облак скакалци. Още не беше заваляло, но ревът на морето вече се чуваше от залата.
Сто процента показваха цифрите. Чу се бръмчене, което й беше познато. Началната фаза бе приключила. Машината беше готова да поеме образа и да го завърти вътре в себе си до скорост, близка до светлината.
Тя трескаво започна да изписва параметрите на изчислената енергия.
Може би ще успее. Може би ще идентифицира Зигзаг.
Но какво ще направи, ако сполучи? Какво ще направи, ако види, че става дума за двойник на Давид, Картър, Жаклин… или неин? Не беше ли прав Бланес, когато твърдеше, че сполуката в този случай е еднакво лоша, колкото и неуспехът? Какво щяха да правят всички те?
Отпъди тези въпроси от ума си и се съсредоточи в екрана.
31
Бланес извади батериите от радиостанцията.
— Махнете батериите от всичко по вас — телефони, електронни бележници… Картър, прегледахте ли контактите в кухните и фенерите?
— Изключих електроуредите в кухнята. Нито една лампа, с изключение на тази тук, няма батерии.
Картър ходеше напред-назад, понесъл лампата с дясната си ръка, а лявата му бе протегната напред, сякаш просеше милостиня. Дланта му се пълнеше с дребни, гладки монети. Приближи се до Виктор, който повдигна китката си с усмивка.
— Моят е с пружина.