Елиса, която го беше следвала като завързана с каишка за ръката му, се запита какво ли щеше да се случи оттук нататък. При тези обстоятелства можеше да очаква всичко. Ала въпросът, който чу, надмина всичките й очаквания. Реши, че слухът й изневерява.
— Мобилният ми телефон ли?
— Да. У теб ли е?
— Естествено.
— Дай ми го.
Със зяпнала уста пъхна ръка в джоба на джинсите си. Едва извадила малката машинка, той й я изтръгна от ръцете.
— Застани тук и ме погледни.
Тя задържа вратата, докато той излизаше. Показа се навреме, за да види как прекосява тясната уличка (и едва повярва на очите си, когато го видя) и изхвърля мобилния й телефон в кошче, прикрепено към уличен стълб. После той се върна и затвори вратата.
— Видя ли добре къде го оставих?
— Да, но какво…?
Той сложи показалец на устните си.
— Шшт. Всеки момент ще се появят.
През последвалата пауза тя го погледна, а той се загледа към улицата.
— Ето ги — каза изведнъж. Беше понижил глас, превръщайки го в шепот. — Ела насам внимателно. — Отново почувства необходимост да му се подчини, въпреки че най-малко от всичко я привличаше мисълта да се приближава. — Виж.
Единственото, което можа да види през цепнатината на открехнатата врата, беше кола с ръмжащ мотор, която точно в този момент пресичаше улицата, а на отсрещния тротоар някакъв мъж ровеше с ръка в кошчето. Мина друга кола, после — още една. Когато получи видимост, видя, че мъжът е извадил някакъв предмет и го почиства, като го тръска с известно раздразнение. Нямаше нужда да присвива очи: това беше без съмнение нейният мобилен телефон. Мъжът го беше отворил и се виждаше свободно синкавата светлина на екрана. Мъжът бе непознат, плешив, с риза с къс ръкав и (доста изненадващо) без мустак.
Внезапно мъжът обърна глава към тях. Всичко отново потъна в мрак.
— Не искаме да ни видят, нали? — каза той на ухото й, преди да затворят вратата. — Бихме провалили един чудесен план… — И се усмихна по начин, който накара Елиса да се почувства неудобно. — Би трябвало да проверя дали нямаш други микрофони по себе си… Може би скрити в дрехите, или пък в някое кътче от тялото ти… Но тази нощ ще има достатъчно време подробно да те изследвам.
Тя не отговори. Не знаеше какво я впечатлява повече — дали онзи тип, когото току-що бе видяла да изважда мобилния й телефон от кошчето за боклук, или неговото присъствие, невероятните му синьо-зеленикави очи, така студени и объркващи, и неговият глас, наситен с онзи особен подигравателен акцент. Ала когато отново й заповяда, тя незабавно се подчини.
— Да вървим — каза Валенте Шарпе.
— Как може изобщо някой да е поставил… предавател в мобилния ми телефон?
— Сигурна ли си, че не си го забравяла никъде? Или, че не си го давала на някого макар и само за миг?
— Напълно сигурна.
Нещо да ти се е повреждало наскоро? Тостерът? Телевизорът? Нещо, заради което да е идвал техник?
— Не, аз…
И тогава се сети. Телефонната линия. Миналата седмица идваха да я оправят.
И ти, естествено, си била вкъщи. А мобилният телефон е бил в стаята ти.
— Но те не се бавиха… Те…
— Оо — усмихна се Рик Валенте. — Имали са достатъчно време, за да сложат микрофони дори в капака на тоалетната ти чиния, уверявам те. Може и да са несръчни, но понеже се занимават все с едно и също нещо, вече са добили някаква ловкост.
Бяха стигнали до площад „Испания“. Валенте зави по посока на „Ферас“24. Караше бавно, без да се изнервя от задръстванията, типични за петък вечер. Беше казал на Елиса, че колата, в която пътуваха, е „сигурна“ (някаква приятелка му я беше дала за вечерта), ала добави, че никак не му се ще полицията да го спре и да му поиска документите. Елиса го слушаше и мислеше, че след всичко случило се и след това, което беше чула, една вероятна глоба би била най-незначителното нещо. Умът й беше гордиев възел от съмнения. От време на време поглеждаше профила на Валенте, подобен на този на граблива птица, и се питаше дали не е луд. Той сякаш отгатна това.
— Разбирам, че ти е трудно да повярваш, скъпа. Да видим дали мога да приведа повече доказателства. Забелязала ли си да те следят особени индивиди със запомняща се външност? Като например червенокоси, полицаи, метачи…