— Този… етаж твой ли е? — попита.
— Целият.
Би искала той да я разведе из своеобразния екстравагантен музей, ала правилата за поведение очевидно не бяха създадени, за да бъдат спазвани от Рикардо Валенте. Той продължи по подобния на лабиринт коридор и спря в дъното с ръка на дръжката на една врата. Внезапно като че ли промени намеренията си: отвори двойна врата на срещуположната стена и пъхна ръката си, за да запали лампите.
— Това е моята щабквартира. Има легло и маса, но не е нито спалнята ми, нито трапезария, а място, където се развличам.
Елиса си помисли, че тази стая, взета сама по себе си, е по-голяма от всички гарсониери, които бе виждала. Въпреки че беше свикнала на домашния лукс при майка си, за нея бе очевидно, че Валенте и семейството му принадлежат към друга класа. Всъщност пред очите й се разкри огромен мезонет с бели стени, разделен артистично с помощта на колона и стълба, водеща към платформа с легло; липсваха всякакви преградни паравани. В пространството долу имаше книги, високоговорители, списания, комплект камери, два любопитни подиума (единият с червена завеса, а другият — с бял екран) и няколко прожектора като във фотографско студио.
— Фантастично е — каза.
Ала Валенте вече си беше тръгнал.
Тя се отдалечи на пръсти от това светилище, сякаш се страхуваше да не вдигне шум, и влезе в стаята, към която той се бе упътил в началото.
— Сядай — покани я, по-точно й нареди той, като й посочи син диван с два фотьойла.
Стаята беше с нормални размери и на малко писалище имаше включен портативен компютър. Виждаха се портрети в рамки, повечето от тях черно-бели. Позна някои от най-великите — Алберт Айнщайн, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг29, Стивън Хокинг и Ричард Фейнман30 като много млад. Обаче най-голямата и най-силно привличаща вниманието картина се намираше точно пред нея, на компютъра, и беше от друг вид: цветна рисунка на мъж с костюм и вратовръзка, галещ чисто гола жена. Гримасата върху лицето на жената показваше, че тази ситуация никак не й се харесва, но несъмнено не можеше да направи нищо особено, за да попречи, поради въжетата, с които ръцете й бяха завързани за гърба.
Елиса си помисли, че дори и да забелязваше израженията, сменящи се на лицето й откакто бяха влезли.
Валенте с нищо не го показваше. Беше седнал пред компютъра, но завъртя стола, за да се обърне с лице към нея.
— Тази стая е сигурна — каза. — Искам да кажа, че тук нима инсталирани микрофони. Всъщност не съм открил нито един микрофон у дома, но в мобилния ми сложиха предавател и подслушват телефона ми, така че предпочитам да разговаряме тук. Претекстът, с който се явиха при мен, беше повреда в електрическата инсталация. Заключих тази стая, дадох инструкции на Фаузи и когато дойдоха, ги убедихме, че това е килер без контакти. Имам няколко изненади: виждаш ли онзи апарат, който прилича на радио, ей там, в ъгъла? Това е детектор на микрофони. Улавя честоти от петдесет мегахерца до три гигахерца. В наши дни се продават подобни неща в интернет. Зелената светлина показва, че можем да говорим спокойно. — Облегна ръбестата си брадичка на сплетените си ръце и се усмихна. — Трябва да решим какво ще правим, скъпа.
— Аз имам още няколко въпроса. — Чувстваше се ядосана и тревожна не само заради всичко, което й беше разказал, но и заради загубата на мобилния телефон, за който вече започваше да съжалява (макар той изобщо да не го споменаваше). — Как установи връзка и защо избра точно мен?
— Добре. Ще ти разкажа своя опит. Накараха ме да попълня въпросника в Оксфорд и това беше първото нещо, което събуди подозренията ми. Казаха ми, че е „задължително изискване“ за участие в курса на Бланес. Пристигнах в Мадрид и започнах да срещам просяци, които сякаш ме следяха, и тогава се случи повредата с електричеството… Но тук пропускам нещо: няколко седмици преди това от различни американски университети се обаждаха на родителите ми, за да ги разпитват за мен под предлог, че „представлявам интерес“ за тях. С теб не беше ли същото? Никой ли не е разпитвал твои близки за живота и за характера ти?
— Клиентка на майка ми — отвърна Елиса и пребледня. — С много, ама много връзки. Каза ми го днес.
30
Американски физик (1918–1988) — носител на Нобелова на града за физика през 1956 г., пръв представя възможностите на нанотехнологията. — Б.пр.