— Говоря сериозно — продължаваше той. — Ти си адски привлекателна. Но също и странна, нали? Като мен. Имам теория, с която го обяснявам. Мисля, че е въпрос на организъм. Гениалните физици винаги са били патологични личности, признай си. Мозъкът на един Homo sapiens не може да обхване дълбините на квантовия свят, нито на относителността, без сериозно да се повреди. — Отново стана и започна да посочва портретите, докато произнасяше имената на личностите. — Шрьодингер, сексуален маниак — открива вълновото уравнение, докато се чука с една от любовниците си. Айнщайн — психопат: зарязва първата жена и децата си и се жени за друга, а когато тя умира, заявява, че така се чувства по-добре, защото може да работи на спокойствие; Хайзенберг — поклонник на нацизма, сътрудничи активно в производството на водородна бомба за своя Führer. Бор — болнав невротик, обсебен от фигурата на Айнщайн. Нютон — посредствено и противно човече, способно дори да фалшифицира документи, за да оскърби тези, които го критикуват. Бланес — побъркан женомразец — видя ли как се държи с теб…? Предполагам, че си удря чекии, представяйки си майка си и сестра си… Мога с часове да изброявам други примери. Изчел съм книгите за живота на всички, включително и за моя собствен. — Усмихна се. — От петгодишен си водя дневник, където отбелязвам всичко с изключителна точност. Обичам да разсъждавам върху собствения си живот. Уверявам те, че всички сме еднакви: произхождаме от добри семейства (някои са аристократи като Луи дьо Брогли31), имаме вроден талант да свеждаме природата до чиста математика и затова сме странни, и то не само в умствено отношение, но и във външния си вид. Например аз съм доликоцефален, също като теб. Главите ни са издължени като краставици, точно както при Шрьодингер и Айнщайн. Въпреки че в тяло приличам повече на Хайзенберг. Не се шегувам, струва ми се, че е генетично. А ти… Е, добре, наистина не знам, мамка му, на кого точно приличаш ти с тази твоя анатомия. Иска ми се да те видя без дрехи. Тези гърди са доста любопитни — донякъде също издължено-заострени. Биха могли да се нарекат „доликомамни“. Иска ми се да видя зърната им. Защо не си свалиш дрехите?
Елиса се учуди сама на себе си, когато се хвана да обмисля дали да се съгласи. Начинът на говорене на Валенте беше като някакво облъчване: без още нищо да си разбрал, търпиш въздействието му.
— Не, благодаря — отвърна. — В какво друго сме странни?
— Може би също откъм семейства — отговори той и седна отново. — Моите родители са разведени. Майка ми дори е възнамерявала да ме убие. Да абортира, по-точно. В крайна сметка баща ми я убедил да ме роди, а чичовците ми поели моето възпитание: дойдох в Мадрид и живях в тази къща много преди да отида в Оксфорд и колкото и невероятно да ти се струва, прекарвах периоди с всеки един от родителите си. — Кучешките му зъби лъснаха в широка усмивка. — Оказа се, че след като уредиха въпроса, отпращайки ме да живея надалеч от тях, татко и мама откриха, че ме обичат. Да речем, че съм добър приятел и с двамата. А ти? Какво ще ми кажеш за твоя живот?
— Защо ме питаш, след като вече знаеш? — отвърна тя.
Валенте дрезгаво се изсмя насреща й.
— Знам някои неща — съгласи се той. — Че си дъщеря на Хавиер Робледо, че баща ти е загинал при автомобилна катастрофа… Всичко, което пишат за теб по списанията.
Тя реши да смени темата.
— Преди малко спомена за намерението си да направиш нещо. Защо не отидем в полицията? Имаме доказателства, че ни следят.
— Ти нищо не разбираш, нали така, скъпа? Самата полиция ни следи. Не обикновената полиция, нито тайната полиция, а властите. Или по-точно казано: определен вид власти. Едри риби, схващаш ли?
— Но защо? Какво сме направили?
Валенте отново избухна в онзи свой смях, който толкова я дразнеше.
— Едно от нещата, които съм научил от баща си, е, че не е необходимо да вършиш нещо лошо, за да те следят. Напротив, в повечето случаи те наблюдават, тъй като се справяш прекалено добре с определени неща.
— Но защо нас? Та ние сме току-що дипломирали се студенти…
— Свързано е с Бланес, не може да е друго. — Валенте се обърна и написа нещо на клавиатурата на компютъра. Появиха се уравненията от „теорията за секвоята“. — Трябва да има връзка с него или с курса, ала нямам и най-шибана представа какво е точно… Вероятно е някаква работа, в която е замесен… В началото си помислих, че е заради теорията му, някакво практическо приложение или експеримент, свързан с нея, но сега ми е ясно, че не е това… — Придвижваше уравненията на екрана, като постоянно почукваше с показалец. — Теорията му е прекрасна, но напълно безполезна. — Извърна се към Елиса. — Подобно на някои момичета.
31
Френски аристократ, става носител на Нобелова награда за физика през 1929 г. с докторската си работа, която изяснява вълновите свойства на електроните и показва, че те, според обстоятелствата, могат да бъдат описани като частици или като вълни. — Б.пр.