В петък предаде курсовата си работа. Бланес я взе, без да промълви дума, и се сбогува с курсистите си до следващия ден на симпозиума, където щяха да се обсъдят някои „трънливи аспекти на теорията“, като парадоксите, свързани с края „минало“. Не спомена, че подобни парадокси биха могли да бъдат решени. Елиса обърна глава и погледна съперника си. Той се усмихваше, без да я гледа.
Да върви на майната си скапаният Валенте Шарпе.
И така, сега тя беше тук, на симпозиума, за да чуе какво ще отсъдят учените и да узнае резултата от екзотичния облог.
Нещата обаче щяха да вземат друг обрат, за който тя изобщо не подозираше.
От няколко часа вече слушаше за магиите на физиката от края на XX век и всичко й се струваше познато: „брани“33, паралелни светове, сливащи се черни дупки, пространства на Калаби-Яу34, откъслеци от действителността… Почти всички докладчици цитираха теорията за „секвоята“, но никой не спомена за възможност времевите струни да бъдат идентифицирани изолирано, решавайки парадокса с края „минало“ посредством локални променливи. Експерименталният физик Серджо Марини, сътрудник на Бланес в Цюрих, чийто доклад Елиса бе очаквала с нетърпение, заяви, че е необходимо да се приемат противоречията на теорията и цитира като пример безкрайните резултати на релативистичната квантова теория.
Изведнъж, насред всеобщо мълчание в знак на очакване и уважение, тя видя как към подиума се плъзга електрическата инвалидна количка, в която се придвижваше Стивън Хокинг.
Прилепен до тъмната облегалка, прочутият физик от Кеймбридж, наследник на същата катедра, която Нютон бе оглавявал един век преди него, трудно можеше да се възприеме като нещо по-различно от едно болно тяло.
Ала Елиса познаваше зашеметяващия интелект, скрит в това тяло, и възхитителната личност, струяща през хлътналите му зад големи очила очи, както и желязната воля, която го бе превърнала, въпреки заболяването на централната му нервна система, в един от най-значимите учени в света. На Елиса й се струваше, че възхищението, което изпитваше към него, никога няма да е достатъчно: Хокинг представляваше за нея лично доказателство, че в този живот никога нищо не бива да се смята предварително за изгубено.
С помощта на гласовия синтезайзер Хокинг превърна в разбираеми звуци предварително написания текст. Мигновено грабна вниманието на слушателите. Хапливите му коментари, произнесени на един механичен и точен английски, се посрещаха с бурен смях. Но, за неудоволствие на Елиса, се ограничи в изказването си до възможността за възстановяване на информацията, изгубена в черните дупки, и чак накрая, някак мимоходом, спомена за теорията на Бланес, завършвайки с думите:
— Клоните на секвоята на професор Бланес се извисяват все повече към небето на бъдещето, докато корените й потъват в почвата на миналото, където не можем да слезем… — Последва пауза в електронния глас. — Въпреки това, докато висим, захванати за един от клоните, нищо не ни пречи да гледаме надолу и да съзерцаваме корените.
Тази фраза породи размисли у Елиса. Какво имаше предвид Хокинг? Беше ли това само „поетична“ златна окраска, или пък се опитваше да посее съмнение относно възможността да бъдат идентифицирани и разтворени струните изолирано? Така или иначе, очевидно беше, че „теорията за секвоята“ е загубила доста тежест сред големите физици. Оставаше да чуят изказването на самия Бланес, но тя не залагаше големи надежди в очакванията си.
Последва почивка за обяд. Всички присъстващи станаха вкупом и се струпаха около изходите на залата. Елиса тъкмо се нареди на опашката при главния вход, когато един глас прошепна в ухото й:
— Готова ли си да загубиш?
Бе очаквала нещо от този род и не се забави с отговора си, обръщайки глава:
— А ти?
Ала Рик Валенте се бе изпарил, възползвайки се от прикритието на публиката. Елиса сви рамене и се замисли над възможен отговор на това предизвикателство. Беше ли подготвена? Може би не.
Но все още не беше победена.
Виктор Лопера й предложи да обядват заедно по време на почивката. Тя с удоволствие прие, защото й беше приятна компанията му. Независимо от това, че беше обсебен от онази хлъзгава тема, свързана с религията, заради която понякога бърбореше повече, отколкото трябва, Лопера умееше да води занимателни разговори и беше мил и забавен. Вече им бе станало приятен навик да се прибират заедно с неговата кола.
33
Брана е пространствен обект, който се среща в теорията за струните. Произходът на думата идва от „мембрана“. За разлика от реалната мембрана, която е само двуизмерна, браните могат да имат различно количество измерения. Обозначават се като p-брани, където p съответства на количеството пространствени измерения на браните. Така 0-брана е безразмерна частица (точка), 1-брана е струна, 2-брана прилича на нормалната мембрана и т.н. В допълнение те имат още едно, времево измерение. Всяка p-брана обгръща един (p+1)-измерен обем. Размерът на браните може да варира от астрономически до микроскопични стойности. — Б.пр.
34
Още преди появата на теорията за свръхструните, двама математици — Юджин Калаби от Пенсилванския университет и Шинг-Тунг-Яу от Харвард, описват „шестизмерни“ геометрични форми, за които теоретиците на теорията за свръхструните твърдят, че се вписват във вида структури, произтичащи от техните уравнения. Ако заместим сферите в увитото пространство с тези форми на Калаби-Яу, получаваме десет измерения: три пространствени, плюс шестте от формите на Калаби-Яу, плюс едно на времето. — Б.пр.