— Коя по-точно? — попита Елиса.
— История на християнството — отвърна Розалин Рейтер.
Елиса не промени тона си, изразяващ вежлива веселост, но мислите й бяха другаде. Наблюдаваше лицата на хората, с които щеше да работи, и размишляваше. Две палеонтоложки и един специалист по история на християнството… Какво ли означава това? В този миг Крейг посочи нещо.
— Ето го и Съвета на мъдреците.
През вратата влязоха един след друг Давид Бланес, Райнхард Зилберг и Серджо Марини. Последният затвори вратата след себе си.
Този жест породи у Елиса мисъл за подбор — тези, които щяха да живеят в рая, и низвергнатите; допуснатите до вечната божествена милост и онези, които щяха да си останат на земята. Преброи ги — бяха десет заедно с нея.
Десет учени. Десетима избраници.
Всички заеха местата си в последвалата тишина. Прав пред всички и с гръб към екрана остана единствено Бланес. При вида на неспокойните листове в ръцете му, Елиса реши, че сънува.
Бланес трепереше.
— Приятели, изчакахме всички участници в проекта Зигзаг да се съберат, за да ви дадем обясненията, които безсъмнено всички очаквате да чуете… Веднага ще ви кажа следното: тези, които днес сме се събрали в тази зала, можем да се смятаме за истински щастливци… Ние ще видим нещо, което никое друго човешко същество никога не е наблюдавало. Не преувеличавам. Ще ни се предостави случай да виждаме неща, които нито едно създание — било то живо или мъртво — никога не е съзерцавало от началото на света…
Вълна от ледени тръпки вцепени Елиса.
До днес не е браздена тук водата…
Изправи се на мястото си, готова да се потопи заедно с деветимата си изумени другари в тези небраздени води.
IV
Проектът
Всичко, което е, е минало.
14
Нямаше да мине много и онова нещо щеше да настъпи.
Началото бяха онези очи.
Сетне щеше да се възцари мракът.
При все че още не го подозираше, най-дълбокият мрак в живота й вече се беше зародил.
Серджо Марини бе всичко онова, което Бланес не беше — елегантен и прелъстителен. Слаб, с чуплива тъмна коса, загоряла кожа, гладко лице и очарователна усмивка, той умееше да извисява своя бас, за да бъде чут от студентите си в Милано. Роден в Рим и завършил в престижната Скуола Нормале Супериор36 в Пиза, където бяха учили талантливи учени като Енрико Ферми37, той беше защитил докторската си титла в Сапиенса38. След задължителния престой в Съединените щати Гросман го беше повикал в Цюрих, където се бе запознал с Бланес, заедно с когото бяха създали „теорията за секвоята“. „Заедно с когото“ означаваше, по думите на самия Марини, с които той винаги описваше онези години на съвместна работа, че „аз го оставях да си смята на спокойствие и мигом се появявах, щом ме повикаше, за да ми съобщи резултатите“.
Притежаваше следователно и нещо друго, което у Бланес не достигаше — чувство за хумор.
— През една нощ на 2001 година напълнихме до половината една стъклена чаша с вода. Оставихме я да стои така на масата в лабораторията в продължение на трийсет часа. Когато изтече времето, Давид събори чашата и тя се пръсна на земята — това беше единственият му експериментален принос към теорията. — Погледна Бланес, който се смееше заедно с останалите. — Не се сърди, Давид, ти си по теорията, а на мен ми дай чукове и пирони, нали така… Замисълът ни е следният… Е, добре, ти обяснявай. Ти по-добре се оправяш с цялата тази заплетена работа…
— Не, не, ти по-добре.
— Но моля те, ти си отецът-създател.
— А ти — майката.
Опитваха се да направят нещо като шоу и това, което се получаваше, не беше никак зле. Приличаха на двама комици от евтино кабаре — глупакът и хитрецът, красавецът и грозникът. Елиса ги гледаше и си представяше годините на труд в уединение и без никакъв резултат, както и преливащото тържество при първия успех.
— Е, добре, очевидно на мен се пада честта — каза Бланес. — И тъй, да видим. Всички знаете, че според „теорията за секвоята“ всяка частица светлина пренася навити вътре в себе си струните на времето, подобно на кръговете на ствола на секвоята, които се увиват един след друг около центъра с израстването на дървото. Броят на струните не е безкраен, но е гигантски, не е по силите ни да си го представим — това е броят от Планкови времена, които са изминали от произхода на светлината…
37
Италиански физик (1901–1954), разработил първия ядрен реактор и известен с приноса си в квантовата теория. — Б.пр.