Дочу се шепот и Марини направи някакъв жест и каза с жален глас:
— Госпожа Клисо иска да знае какво представлява едно Планково време, Давид… Не се дръж презрително с не физиците сред нас, независимо от факта, че те напълно го заслужават!
— Едно Планково време е най-малкият възможен интервал от време — обясни Бланес. — Това е времето, за което светлината изминава една Планкова дължина, която пък е най-малката дължина, която може да съществува физически. За да добиете представа — ако един атом има размера на вселената, една Планкова дължина би била голяма колкото дърво. Времето, за което светлината изминава тази малка дължина, е едно Планково време. Равнява се приблизително на една септилионна39 част от секундата — няма събитие в света, което да е с по-малка продължителност от тази.
— Нима не си виждал Колин да похапва сандвичи с пастет от гъши дроб? — подметна Серджо Марини.
Крейг вдигна ръка в знак на потвърждение. Елиса видя Бланес да избухва в смях за пръв път, но испанският физик почти мигновено възвърна своята сериозност.
— И така, всяка времева струна се равнява на специфично Планково време и съдържа всичко, отразено от светлината през този нищожно кратък интервал;. С помощта на необходимите математически прийоми в уравненията (използвайки променливи за локално време например) теорията показваше, че е възможно да се изолират и идентифицират хронологически струните и дори да бъдат отворени. Не бе нужна много енергия, но точно определено количество. „Суперселективна“ — така я нарече Серджо. При използване на подходяща суперселективна енергия, струните от определен период от време биха могли да се разтворят и да ни покажат образи от въпросния период. Добре, дотук става дума само за математическо откритие. В продължение на повече от десет години то не беше нищо друго. Ала най-сетне екип, оглавяван от професор Крейг, разработи новия синхротрон, с който успяхме да получим споменатия вид суперселективна енергия. Но без резултат до онази нощ, когато счупихме чашата. Продължавай, Серджо. Идва ред на любимата ти част.
— Направихме видеозапис на образа на счупената чаша и го заложихме в ускорител на частици — продължи Марини. Знаете много добре, че видеообразът не е нищо друго, освен сноп от електрони. Ускорихме тези електрони до достигане на енергия, която да е постоянна, с отклонение от няколко десети, и ги сблъскахме с поток от позитрони. Получените частици трябваше да съдържат разтворените струни от период, съответстващ на два часа преди счупването на чашата. Реконвертирахме тези частици в нов сноп от електрони, блъснахме ги в телевизионен екран, използвахме софтуер за очертаване на образа и като включихме екрана… какво видяхме?
— Счупената на пода чаша — каза Бланес и двамата отново избухнаха в смях.
— Това се случи в първата серия от стотина опити, наистина — призна Марини. — Но онази вечер през 2001 година беше различна: получихме изображение на Здравата чаша върху масата. Ние изобщо не бяхме правили запис на тази чаша, разбирате ли? Тя беше излязла от миналото и по-точно от момент, който предхождаше с два часа нашия видеозапис. Братлета, тази вечер отидохме в града да се напием. Имам смътни спомени, че бяхме в някакъв бар в Цюрих с Давид, и двамата бяхме направили главите, когато някакъв швейцарец, не по-малко фиркан от нас, ме попита: „Защо си толкова щастлив, приятелю?“ „Защото получихме Здравата чаша“, му отговорих. „Какъв късмет — ми казва той, — аз счупих вече три тази вечер.“
— Не е виц, точно така си беше — казваше Бланес, докато малката зала се тресеше от смях. Дори и Валенте, който (според Елиса) обикновено се дистанцираше от шегите на „простосмъртните“, като че ли от сърце се забавляваше.
— Когато показахме изображението на онези, дето трябваше да отпуснат мангизите — продължи Марини, — е, тогава вече наистина разбрахме какво е финансиране… „Игъл Груп“ пое нещата в свои ръце и се зае със строежа на тази научна станция в Нуева Нелсон. Колин ще ви разкаже останалото…
Колин Крейг стана и Марини зае мястото му. Веселието и гръмогласните коментари още не бяха стихнали. Надя беше почервеняла от смях, а госпожа Рос (чийто кикот бе отекнал неочаквано и оглушително след анекдота с пияния) си бършеше сълзите. Обстановката в залата бе ведра и радостна.