— Боже мой… — дочу се треперещият глас на Жаклин Клисо.
Приведената напред Елиса постави кръстосаните си крака един до друг. Изпитваше странно усещане. Не беше в състояние да определи точния му произход, при все че знаеше, че е свързано с картината, която наблюдаваше. Бе някакъв полъх на тревожност.
Някаква неясна заплаха.
Но къде се таеше тази заплаха?
— Огромни ледници в подножието… — мълвеше поразена Клисо. — Ерозионни ледници във формата на и… Погледни тези циркуси и нунатаци40… Виждаш ли, Надя? На какво ти прилича? Ти си експерт по палеогеология…
— Тези отлагания са друмлини41… — отвърна Надя с едва доловим глас. — Но с необикновени размери. И тези морени от двете страни. Човек би казал, че са влачили огромни седименти от много голямо разстояние…
Какво ми става? Нервен смях взе да напира от устата на Елиса. Беше абсурдно, ала тя не можеше да овладее ума си: в тези върхове, обагрени в червено, имаше нещо, което предизвикваше у нея дълбоко смущение. Реши, че е полудяла.
Видя, че Надя се разтрепери. Запита се дали това се дължеше единствено на вълнение пред откритието, или на нещо подобно на онова, което изпитваше тя самата. Валенте също изглеждаше развълнуван. Чу как някой си поема дъх.
Но това е смешно.
Не, не беше. В този пейзаж имаше нещо необикновено.
— Сякаш има следи от разтопен лед в пукнатините на ледника… — прошепна Надя, дълбоко смутена.
— Господи, това е заледяване във фаза на топене…! — възкликна Клисо.
Гласът на Зилберг, чиято сянка се открояваше до екрана, достигна до тях ясен и твърд, но зареден с не по-малко вълнение:
— Това са Британските острови. Преди осемстотин хиляди години.
— Заледяването на Гюнц…42 — каза Клисо.
— Точно така. Плейстоценът43. Периодът на кватернера.
— О, Господи! — стенеше Клисо. — О, Боже, мили Боже…!
Гадене. Това предизвикваше гадене.
Но кое точно?
Когато светлините се запалиха, Елиса установи, че се е обгърнала с ръце, сякаш я караха да излезе гола пред публика.
— Това е втората причина, поради която проектът Зигзаг трябва да се запази в тайна. Нямаме представа кое го предизвиква — нарекли сме го „Въздействие“. — Зилберг написа думата на английски на една малка бяла дъска, окачена на стената до екрана. — Винаги изписваме по този начин — „Въздействие“ с главно „в“. Всички го изпитваме в по-малка или по-голяма степен, при все че някои хора са по-чувствителни от други… Става дума за особена реакция при вида на картини от миналото. Бих могъл да се опитам да ви изложа една теория, с която да обясня това явление; може би Юнг е бил прав и ние притежаваме колективно подсъзнание, изпълнено с архетипове, нещо като генетична памет на човешкия род, и образите от разтворените времеви струни смущават по някакъв начин тази памет. Помислете си, че тази зона от подсъзнанието ни е стояла недокосвана от поколения насам и изведнъж, за пръв път вратата се отваря и прониква светлина в мрака…
— Защо не усетихме нищо, докато гледахме Здравата чаша? — запита Валенте.
— Всъщност усетихме — отвърна Зилберг и Елиса си каза, че част от вълнението й при онова изображение може би се дължеше на това. — Само че не така изявено. Вероятно най-силно въздействие поражда съприкосновението с далечното минало. Сред забелязаните симптоми могат да се споменат тревожност, деперсонализация и дереализация (усещане за недействителност по отношение на нас самите или на заобикалящия ни свят), безсъние и понякога халюциниране. Затова още в началото ви казах, че това не са филми. Разтварянето на краищата на струните е по-сложно явление.
Елиса забеляза, че Надя си търка очите. Клисо беше седнала до нея и й шепнеше нещо на ухото.
— Неизвестно ни е дали съществуват по-значими симптоми — продължи Зилберг, — тоест сериозни Въздействия. Това ни задължава да установим поредица от норми за безопасност, които ще ви помоля всички да спазваме. Основното правило е следното: когато наблюдаваме изображение за пръв път, ще го правим в група, както днес. По този начин ще можем да наблюдаваме реакциите, които ще се пораждат у нас. Освен това поведението ни извън тази зала, дори и насаме със себе си, ще подлежи на известен контрол — шпионките на вратите и липсата на ключалки са подчинени на тази цел. Не казвам, че трябва да шпионираме останалите, а че никой не трябва да бъде изолиран. Ако Въздействието порази някого от нас по особен начин, останалите трябва да научат за това колкото се може по-бързо… Въпреки това обаче продължава да съществува риск в определени граници. Изправени сме срещу нещо неизследвано и не можем да предвидим новите влияния, които то може да има върху нас.
40
Нунатак — планински връх, който се издига над територия, покрита от ледник, без той самият да е покрит с лед. Наименованието се е наложило някъде около 1880 г. Понякога на такива върхове, подобно на остров, се развива специфична флора и фауна. Често по такива места временно или постоянно се настаняват бази на изследователски експедиции. — Б.пр.
41
Друмлин (от англ. drumlin) — продълговат хълм от моренообразен материал, чиято дълга ос е изтеглена по направление движението на леда, а по-острият и висок край е откъм противоположната страна. — Б.пр.
42
Заледяването, познато в Европа като заледяването на Гюнц, а в Америка — като заледяването на Небраска, започва преди 1,1 милиона години и завършва преди 750 000 години. Смята се за първото заледяване през кватернера. — Б.пр.
43
Най-старото антропогенно подразделение, характеризиращо се с появата на относително голям брой форми на живот. Плейстоценът се отличава с чувствително захлаждане на планетата и обширно заледяване на материците. — Б.пр.