— Ела — каза й Надя.
Ако Надя беше приложила друга стратегия, например хапливи обиди (така присъщи за майка й) или убеждаване (типично за баща й), Елиса нямаше да се подчини. Но мекотата на жестовете й и сладката топлина на гласа й подействаха като заклинание върху Елиса. Тя стана и я последва подобно на плъх, омагьосан от приказна мелодия.
Надя беше облечена в плътен панталон и ботуши, които й бяха малко големи.
— Не искам да ходя на плажа — каза Елиса.
— Не отиваме на плажа.
Отведе я в стаята си и й посочи купчина дебели дрехи и друг чифт ботуши. Елиса успя да се усмихне при вида на тези одежди, които не й стояха никак зле.
— Имаш телосложението на войник — каза Надя. — Госпожа Рос казва, че тези панталони и ботуши са били поръчани за войниците на Картър.
Предрешени по този начин и намазани с някакъв крем със странен мирис, който Надя определи като „отблъскващ комари“ и който й се стори наистина „отблъскващ“, те излязоха навън и тръгнаха към летището за хеликоптери. Не валеше, но въздухът сякаш беше напоен с дебнещ, притаен дъжд. Дробовете на Елиса се изпълниха с влага и с аромат на растителност. Северният вятър гонеше облаците, които ту откриваха, ту засенчваха слънцето, извайвайки от светлината изображения, сякаш излезли от дефектен филм.
Оставиха летището за хеликоптери зад гърбовете си. При караулката на часовите видяха Картър да разговаря с тайландеца Ли и мексиканеца Мендес, който в този момент беше на пост в онази част на заграждението, която бе обърната към джунглата. Ли допадаше на Елиса, защото винаги се усмихваше, щом я видеше, но тя разговаряше повече с Мендес, който в този миг й разкри всичките си зъби, блеснали на мургавото му лице. Военните не я стряскаха вече така, както в началото: беше открила, че зад твърдите брони от метал и кожа дишат хора и сега обръщаше повече внимание на тях, отколкото на маскировката.
Пресякоха пред склада за муниции, оръжие и апаратура и пречиствателната станция за питейна вода и Надя пое по пътека, успоредна на стената на джунглата.
Прословутата джунгла, която отдалеч изглеждаше на Елиса като малка територия от дървета и кал, стана магическа, когато навлязоха в нея. Скачаше като дете по огромните мъхообразни корени, дивеше се пред размера и формата на цветовете и се вслушваше в неизброимите звуци на живота. В един момент някакъв самолетен макет от аеромоделизъм, оцветен в черно и слонова кост, избръмча и прелетя пред очите й.
— Жребче на гигантския дявол — обясни Надя. — Или водно конче-хеликоптер. Тези черни петна по крилете са птеростигми44. В някои култури на Югоизточна Азия ги определят като души на покойници.
— Не ме учудва — съгласи се Елиса.
Ненадейно Надя се наведе.
Когато стана, върху дланта й имаше малко шишенце, боядисано в червено, черно и зелено, подобно на еликсир на магьосник, с шест заоблени и блестящи дръжки от черен кехлибар.
— Сетония. Или може би хризомелид, не съм сигурна. Бръмбари — на езика на невежите. — Елиса беше удивена никога не беше виждала бръмбар с такива изумителни цветове. — Имам приятел французин, експерт по твърдокрили45, който би се радвал да е тук — добави Надя и остави бръмбара на земята. Елиса се пошегува с приятелите й. Нейната приятелка й показа също семейство насекоми от разред Phasmatodea46 и една богомолка с прекрасна розова окраска. Не видяха нито едно животно, по-голямо от насекомо (с изключение на ярко обагрен гущер), но това беше характерно за джунглата, според Надя. Животните там се пазеха едно от друго, практикуваха мимикрия, прикриваха се, за да спасят или отнемат живот. Джунглата беше сцена на страховити маскировки.
— Ако нощем дойдем тук с инфрачервени фенери, ще видим може би лори. Това са нощни представители на един подраздел примати. Не си ли ги виждала никога на снимка? Приличат на плюшени играчки с уплашени очи. Чуй този крясък… — Надя застина безмълвно, като захарна статуя сред тази зелена катедрала. — Вероятно са гибони…
Езерото заемаше голяма площ заедно с мочурливи терени, които в северната си част бяха заливани от прилива и осеяни с островчета зеленина. Надя й показа оскъдната фауна на блатото — рачета, жаби и смокове. След това заобиколиха езерото, тъмнозелено в този час на залеза, чак до кораловите рифове, и откриха една плитчина, граничеща с океана, която приличаше на издълбана в изумруд.
44
Тъмно, повече или по-малко плътно петно на външния край на крилете на някои насекоми. — Б.пр.
46
Разред насекоми, познати под названието „пръчкообразни“ и листоподобни поради формата на тялото си. Те са повече от 2500 вида. Благодарение на цветовете, формата и поведението си, те се сливат с растителността, в която живеят и се хранят. — Б.пр.