След като внимателно огледа мястото, Надя се съблече и прикани Елиса да последва примера й.
Има моменти, в които ни се струва, че всичко изживяно дотогава е неистинско. Елиса беше изпитала нещо подобно със Здравата чаша и Вечните снегове, ала сега, при съвсем други обстоятелства, докато се цамбуркаше в тази кристална и хладка вода, гола като облаците, редом с друго същество, голо също като нея, тя бе завладяна от същото усещане и може би дори по-силно. Животът й, свит между четири стени, обкичени с уравнения, й се стори толкова фалшив, колкото и нейното кадифено отражение във водата. Кожата й, всяка от порите й, окъпани в тази свежест, сякаш й крещяха, че може да направи каквото пожелае, че не съществуват никакви препятствия и че светът й принадлежи изцяло.
Погледна към Надя и разбра, че и тя изпитваше същото.
Въпреки това те не направиха нищо необикновено. На Елиса самата мисъл й стигаше, за да се почувства щастлива. Стори й се, че проумява нещо: разликата — едва доловима — между рая и ада се състоеше в това да извършиш всичко, което е в мислите ти.
Беше незабравим следобед. Може би не беше преживяване, което човек би разказал на внуците си, мислеше си тя, но такова, което като ти се случи, с всяка фибра на тялото си усещаш, че си се нуждаел от него.
Половин час по-късно, без да изчакат да изсъхнат, се облякоха и се прибраха. Говориха малко. Пътя на връщане изминаха почти в пълно мълчание. Елиса си даде сметка, че отношенията им са навлезли в нова фаза, по-дълбока, когато вече не беше необходим циментът на думите, за да бъдат заедно.
Оттогава нещата й потръгнаха. Върна се в лабораторията и към изчисленията си, дните се занизаха, без да ги забелязва, и в онзи 15 септември тя се озова пред едно déjà vu, когато отново прекъсна музиката на Бланес с резултатите. Числото беше подобно на това от предишния път, като се изключат цифрите след десетичния знак.
„Енергията Йерусалим“ бе представена два дни по-късно, но трябваше да се изчака Крейг и Марини да настроят ускорителя. Накрая, в четвъртък, 24 септември и гният екип се събра в залата за управление — „тронната зала“, както я наричаше Марини — обширно помещение почти трийсет метра широко и четирийсет дълго, истинска перла на архитектурата от тип prêt à porter47 в Нуева Нелсон. За разлика от бунгалата, беше построена само с тухли и цимент и укрепена с изолационни материали с цел предотвратяване на възможни къси съединения. В нея се намираха четирите най-мощни компютъра, както и Сюзън — свръхселективният ускорител, галеното дете на Колин Крейг, своеобразна поничка от стомана с петнайсетметров диаметър и метър и половина дебелина, по чиято окръжност бяха разположени магнитите, произвеждащи магнитното поле, което предизвикваше ускорението на заредените частици. Сюзън беше голямото технологично постижение на проекта Зигзаг и за разлика от повечето подобни апарати, бяха достатъчни двама-трима души за осъществяване на действието и необходимата му настройка; енергията, достигана вътре в него, не беше голяма, но притежаваше висока степен на точност. От двете страни на Сюзън две малки вратички с нарисувани черепи и пищяли водеха към камерите за генераторите на станцията. Стълба, до която имаше достъп откъм лявата камера, позволяваше да се прехвърли човек над поничката и да се озове в центъра, за да „погали интимните части на нашата хубавица“, както казваше Марини с характерната дяволитост на средиземноморски любовник.
Седнал пред телеметричните екрани, Крейг нетърпеливо изписа на клавиатурата координатите за две групи сателити, така че да улавят картини от Северна Африка и да ги препращат към Нуева Нелсон в реално време (разтварянето на струните можеше да се осъществява единствено посредством сигнали в реално време — „свежа светлина“ я наричаше Марини с неизчерпаемата си находчивост, тъй като всяко складиране изкривяваше резултата). Избраният периметър обхващаше около четирийсет квадратни метра и беше горе-долу еднакъв за двата експеримента. Оттук можеха да се получат картини от Йерусалим и Гондвана — мегаконтинентът, който преди сто и петдесет милиона години беше образуван от Южна Америка, Африка, полуостров Индостан, Австралия и Антарктида. Когато картините бяха получени, компютрите ги идентифицираха и селектираха, а Крейг и Марини включиха Сюзън, която ускори така получените снопове електрони и ги засили със стойностите на предварително изчислената енергия.