Руди посещаваше дома на фон Улрихови четири пъти годишно и акордираше рояла Стейнуей.
— Както и да е, казах им, че ще намина да ги видя тази вечер.
— Оо — проточи Фрида като човек, който току-що е схванал нещо.
— Какво „оо“? — попита Карла.
— Сега разбирам защо стискаш торбата, все едно в нея е Свещеният Граал.
Карла беше потресена. Фрида узна нейната тайна!
— Как разбра?
— Ти каза „предполага се, че не практикува“. Значи практикува. Карла осъзна, че е издала доктор Ротман. Трябваше да каже, че не му се позволява да работи. За щастие, беше го издала само пред Фрида.
— Какво да прави? — рече Карла. — Идват на вратата му и го молят да им помогне. Той не може да отпраща болните! Не че печели нещо от това — всичките му пациенти са евреи или други бедни хора, които му се отплащат с по няколко картофа или едно яйце.
— Не е нужно да го защитаваш пред мен — отговори Фрида. — Мисля, че той е смел човек. А ти си герой, понеже крадеш материали от болницата и му ги даваш. За пръв път ли ти е?
Карла поклати глава.
— За трети. Но се чувствам толкова глупаво, че допуснах да ме разкриеш.
— Не си глупава. Аз просто те познавам твърде добре.
Трамваят приближаваше към спирката на Карла.
— Пожелай ми късмет — рече тя и слезе.
Когато влезе у дома, Карла чу неуверени звуци от пианото на горния етаж. Мод имаше ученик. Карла се зарадва. Уроците щяха да ободрят майка й и да донесат малко пари.
Карла свали шлифера си, влезе в кухнята и поздрави Ада. Когато Мод беше съобщила, че повече не може да й плаща, Ада беше помолила въпреки това да остане. Сега тя чистеше някаква кантора вечер и вършеше домашната работа у фон Улрихови, срещу което получаваше подслон и храна.
Карла изу обувките си под масата и потри стъпалата си едно в друго, за да облекчи болката. Ада й приготви чаша гранулирано кафе.
Мод влезе в кухнята с блеснали очи.
— Нов ученик! — заяви тя. Показа на Карла шепа банкноти При това иска всекидневни уроци!
Беше оставила ученика да упражнява гами и неумелото му свирене звучеше из къщата като че някоя котка пристъпваше по клавишите на пианото.
— Това е чудесно — отговори Карла. — И кой е ученикът?
— Някакъв нацист, естествено. Но парите ни трябват.
— Как се казва?
— Йоахим Кох. Твърде млад и стеснителен. Ако се запознаеш с него, за Бога, мери си приказките и се дръж любезно.
— Разбира се.
Мод изчезна.
Карла признателно допи кафето си. Подобно на повечето хора и тя беше навикнала на вкуса на препечени жълъди.
Побъбри си с Ада няколко минути. Навремето Ада беше закръгленичка, ала сега бе слаба. В днешна Германия дебелаците бяха малко. С Ада обаче нещо не беше наред. Смъртта на слабоумния й син Курт я беше наранила жестоко. От нея струеше летаргия. Вършеше работата си вещо, но после седеше с часове и гледаше през прозореца с безизразно лице. Макар да бе привързана към нея и да споделяше болката й, Карла не знаеше как да й помогне.
Звукът от пианото затихна и след малко Карла чу в коридора гласовете на майка си и на някакъв мъж. Реши, че Мод изпраща Кох, затова се ужаси, когато — миг по-късно — майка й влезе в кухнята, следвана от човек в безупречна лейтенантска униформа.
— Това е дъщеря ми — бодро рече Мод. — Карла, това е лейтенант Кох, нов ученик.
Кох беше двадесетинагодишен хубавец със срамежлив поглед. Носеше русоляви мустаци, с което напомни на Карла на младежките фотографии на нейния баща.
Сърцето й запрепуска от страх. Чантата с откраднатото от болницата лежеше на стола до нея. Щеше ли неволно да се издаде пред лейтенанта, както по-рано пред Фрида?
— П-п-приятно ми е да се запознаем — едва продума тя.
Мод я изгледа любопитно и се изненада от нервността й. Всичко, което искаше от нея, беше да се държи вежливо с новия ученик с надеждата той да продължи с уроците. Не виждаше нищо лошо в това да покани един офицер в кухнята. Нямаше представа, че Карла държи крадени медикаменти в пазарската си чанта.
Кох се поклони официално и отговори:
— За мен е удоволствие.
— А Ада е нашата домашна помощница.
Ада изгледа лейтенанта с неприязън, но той не забеляза — прислугата беше под неговото положение. Отпусна тежестта си на един крак в опит да заеме небрежна поза, но остави тъкмо противоположното впечатление.