Карла не беше убедена в това.
Тя отпусна прегръдката си.
— Както и да е. Щеше ми се да ме предупреждаваш, преди да водиш такъв човек в кухнята — каза тя. Вдигна чантата си от пода. — Добре, че лейтенант Кох не се вгледа по-добре.
— Защо? Какво имаш вътре?
— Материали за доктор Ротман, които откраднах от болницата.
Мод гордо се усмихна през сълзи.
— Ето това е моето момиче.
— Едва не умрях, когато той взе чантата.
— Извинявай.
— Нямаше как да знаеш. Но ще се освободя от тези неща веднага.
— Добра идея.
Карла отново облече шлифера върху униформата си и излезе. Забърза по улицата към жилището на семейство Ротман. Къщата им не беше толкова голяма, колкото тази на фон Улрихови, но все пак беше с подходящи размери за градско жилище, а стаите бяха приятни. Сега обаче прозорците бяха заковани с дъски, а на предната врата се четеше нескопосан надпис: „Практиката е закрита“.
Навремето Ротманови преуспяваха. Докторът имаше процъфтяваща практика с богати пациенти. Освен това лекуваше и бедни срещу скромно заплащане. Сега му бяха останали само те.
Карла се запъти към задния вход, също като пациентите.
Веднага разбра, че нещо не е наред. Задната врата беше отворена и щом влезе в кухнята, Карла съгледа захвърлена на плочите китара със счупен гриф. Помещението беше празно, обаче от вътрешността на дома се долавяха шумове.
Карла прекоси кухнята и влезе в хола. На приземния етаж имаше две основни помещения — чакалнята и лекарския кабинет Сега чакалнята беше превърната в дневна за семейството, а кабинетът — в работилница на Руди, с пейка, дърводелски инструменти и обикновено с по половин дузина мандолини, цигулки и виолончела в разни фази на поправка. Всички медицински инструменти бяха скрити от погледа в заключени шкафове.
Ала щом влезе, Карла разбра, че вече не е така.
Шкафовете бяха отворени и съдържанието им — разпиляно. Подът беше покрит с натрошени стъкла, всякакви хапове, прахчета и течности. Сред тях Карла забеляза стетоскоп и апарат за мерене на кръвно налягане. Части от други инструменти лежаха наоколо, очевидно захвърлени на пода и после стъпкани.
Карла беше потресена и отвратена. Каква загуба!
После надзърна в другата стая. Руди Ротман лежеше в ъгъла. Беше двадесет и две годишен, висок и атлетичен. Сега очите му бяха затворени и той стенеше от болка.
Майка му, Ханелоре, беше коленичила до него. Някога красивата блондинка беше отслабнала и посивяла.
— Какво стана? — попита Карла и със страх зачака отговора.
— Полицията — отговори Ханелоре. — Обвиниха съпруга ми, че лекува арийски пациенти. Отведоха го. Руди опита да им попречи да опустошат къщата. Те му…
Тя се задави.
Карла остави кошницата и приклекна до Ханелоре.
— Какво направиха?
Ханелоре си възвърна способността да говори и прошепна:
— Счупиха му ръцете.
Карла веднага забеляза това. Ръцете на Руди бяха червени и ужасно изкривени. Изглежда, полицаите бяха чупили пръстите му един по един. Нищо чудно, че стенеше. На Карла й призля. Но тя се сблъскваше с ужаси всеки ден и умееше да потиска личните си чувства и да оказва практическа помощ.
— Трябва му морфин — рече тя.
Ханелоре посочи отломките по пода.
— И да сме имали някакъв, вече нямаме.
Карла бе обзета от искрен гняв. Дори болниците страдаха от недостиг на материали, а тук полицията беше похабила ценни медикаменти в разрушителната си оргия.
— Донесох ви морфин.
Тя извади от чантата ампула с бистра течност и новата спринцовка. Бързо я разпечата и я напълни с лекарството. После инжектира Руди.
Подейства почти мигновено. Стенанията секнаха. Руди отвори очи и погледна Карла.
— Ти си ангел — рече, затвори очи и сякаш заспа.
— Трябва да опитаме да наместим пръстите му, за да могат костите да зараснат правилно — каза Карла. Докосна лявата ръка на Руди. Нямаше реакция. Тя стисна ръката и я повдигна. Той пак не помръдна.
— Никога не съм намествала кости — обясни Ханелоре. — Макар че достатъчно често съм виждала как се прави.
— И аз така. Но по-добре да опитаме. Аз ще работя върху лявата ръка, Вие върху дясната. Трябва да свършим, преди лекарството да престане да действа. Бог е свидетел, че ще го боли предостатъчно.
— Добре — отвърна Ханелоре.